О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
София, 20.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1515/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. дирекция на МВР- гр. В. чрез директор М, приподписана от главен юрисконсулт С. Г. против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 152/17.07.2009 г., постановено по гр. д. № 296/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Великотърновски окръжен съд № 37/18.03.2009 г. по гр. д. № 198/2008 г., с което е отхвърлен предявения по реда на чл. 118 ГПК /отм./ от О. дирекция на М. , гр. В. против „И” ОО. , гр. В. положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за приемане за установено, че О. дирекция на М. , гр. В. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „. шосе” № 1 административна сграда /бившо ОСО-южно крило на централния корпус/ и прилежащи под него четири броя гаражни клетки. Отхвърлен е предявения от О. дирекция на М. , гр. В. против „И” ОО. , гр. В. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди вследствие събаряне на посочената сграда в размер на 173 440.00 лв. със законна лихва.
Към жалбата с оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК относно въпроса: предоставено ли е на М. право на собственост върху имотите, посочени в П. № 3 от ПМС № 72/92 г., като се счита, че произнасянето по този въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, по него липсва съдебна практика, а доколкото има съдебни решения те са противоречиви. Позовава се на Р. № 184/4.05.2006 г. по гр. д. № 2772/2004 г., ВКС, ІV-Б г.о. и на Р. № 15/15.01.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г., ВС, І г.о., Р. № 223/20.10.2008 г. по гр. д. № 215/2008 г. на Л. окръжен съд, копия от които прилага.
За ответник по касация „И” ОО. , гр. В. жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от адвокати И. И. и К. Д.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
За да отхвърли инцидентния установителен иск за собственост на процесния недвижим имот въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил доказателствената тежест да установи в процеса твърдението, че е собственик на имота. Отхвърлителният резултат по преюдициалното правоотношение е определило отхвърляне и на иска за обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Въззивният съд се е произнесъл по поставения с изложението въпрос, като се е позовал на ПМС № 72/92 г. Съобразно регламента на ПМС № 72/92 г. въззивният съд е посочил, че със закриването на Организацията за съдействие на отбраната всички нейни функции, права и задължения, включително правото на оперативно управление върху движимите и недвижими имоти на закритата организация са предоставени на Министерство на отбраната, а част от движимото и недвижимо имущество е предоставено безвъзмездно за съвместно ползване от МНО и М. съгласно приложение № 3, с което е включен и процесния имот. Следователно, с ПМС № 72/92 г. по отношение на процесния имот се предоставя право на ползване, а не право на собственост.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване са приповторени доводите за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, развити с касационната жалба.
От приложените към изложението решения не се установява противоречива практика на съдилищата по решаващи за изхода на спора между страните въпроси. Предвид неотносимостта им към конкретния случай решенията не се поставят на обсъждане.
Основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е обосновано с непоследователна, противоречива или липсваща практика на Върховния касационен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия № 152/17.07.2009 г. по гр. д. № 296/2009 г. по касационна жалба от ОДМВР-В. Търново, ул. „Б” № 7 с директор М чрез главен юрисконсулт С. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: