4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1303
С., 15.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3836/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Л. Т. и Д. Т. като пълномощници на Т. Л. Г. срещу решение от 11.12.2013 год. по гр.д. № 114/2013 год., на СГС, ГК, ІV „Д” въз. състав, с което e потвърдено решение от 29.07.2009 г. по гр.д. № 20767/2008 на СРС, ГК, 49 състав, с което е обявен за недействителен на осн. 135,ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца А. И. М. договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №190/20.06.2008 г., том ІІ, рег. №3155 нот. д. №390/2008 год. на нотариус А. Ч., сключен между Е. Р. И. и Т. Л. Г. и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация А. И. М. от [населено място], чрез адв. С. И. Х. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Ответникът Руси Н. Н. от [населено място] чрез адв. И. С. като особен представител счита ,че са налице основания за допустимост на касационното обжалване и за уважаване на касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима и подлежи на преценка дали са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване. .
В тази връзка Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е формулиран въпроса : „Допустимо ли е оттегляне на заявен отказ от иска или същият е неотменимо процесуално действие , какви са правомощията на въззивният съд в тези случаи и какви са последиците от непроизнасяне на съда по заявен отказ от иска.
Този въпрос е формулиран доколкото касаторът прави довод за недопустимост на постановеното решение, предвид депозиран от ищеца отказ от иска. Сочи , че по този въпрос съдът се е произнесъл при изпълнение на критерия по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 и 3 ГПК.
Нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение са изведени по тълкувателен път като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване, за които съдът следи служебно / ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год./
В случая обжалваното решение не е недопустимо в т.ч. и на соченото от касатора основание.
По следните съображения: С молба депозирана пред Софийски районен съд на 25.01.2010 год. по гр.д. № 20767/2008 год. и изпратена на СГС за прилагане по въз. гр.д. № 10677/2010 год. на СГС, ІІ г. отд., ищецът А. М. И. е заявил, че се отказва от иска с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД, предявен срещу ответниците. Преди съдът да се произнесе по молбата, с молба от 27.01.2010 год. адв. С. Х. като процесуален представител на ищеца А. М. е заявил , че оттегля подадената молба за отказ от иска .Доколкото отказът от иска е оттеглен преди производството по делото да се прекрати , не може да се счита, че съдът е десезиран с решаването на спора и постановеното решение на това основание е недопустимо. /Отделен остава въпроса, че ищецът не е изразил ясна воля за отказ от иска по който е било образувано гр.д. №20767/2008 на СРС ГК,49 състав.В молбата от 25.01.2010 год.е заявено , че се прави отказ от иска с пр. квалификация по чл. 19,ал.3 ЗЗД, а не по чл. 135 ЗЗД. Посочен и друг погрешен номер на делото ./ Не е имало пречка ищецът да оттегли направения отказ от иска преди съдът да се произнесе по него. Н. на отказа от иска настъпва след като съдът се произнесе по него като прекрати производството по делото. От този момент страната има процесуалната възможност да обжалва прекратителното определение, но не и да прави изявление за оттегляне на отказа. Направено такова изявление след прекратяване на производството по делото не може да породи никакво правно действие.
Представените от касатора във връзка с този въпрос съдебни актове – определения на различни състави на ВКС не обосновават други изводи, доколкото касаят други хипотези .
По вторият формулиран от касатора въпрос : Относно задължителността на указанията на ВКС, съгласно чл. 294 ГПК.
По този въпрос обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с цитираната в Изложението задължителна практика на ВКС /Решение №193/04.07.2011 год., по гр.д. №1649/2009 год.,ІV Г.О/.При новото разглеждане на делото, въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение на ВКС, постановено по гр.д. 177/2012 год. на ВКС, 3-то г.о., според които съдът е следвало да обсъди данните свързани със знанието за увреждане на кредитора от страна на Т. Г. като купувач.
Въпросът: „Какъв е обемът на представите, които лицето, с което длъжникът е договарял трябва да има и знанието за съществуваща облигационна връзка между длъжника и кредитора, предполага ли представа, че сключената възмездна сделка във всички случаи уврежда кредитора „ има изцяло фактически, а не правен характер. Въпросът „Носи ли ищеца по иск с пр. осн. Чл. 135,ал.1 ЗЗД доказателствена тежест да установи знанието на ответника за това, че със закупуване на имота уврежда кредитора или е достатъчно да има знание за съществуване на облигационна връзка ,така както е формулиран не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство. Същевременно цитираните решения на ВКС, цитирани за да обосноват критерия по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 също не третират този въпрос. С въззивното решение правилно е прието, че в хипотезата на чл. 135,ал.1, пр.2 З. / когато сделката предмет на иска е възмездна/ , купувача следва да има знание , че с нея се уврежда кредитора и установяването на това обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение от 11.12.2013 год. по гр.д. № 114/2013 год., на СГС, ГК, ІV „Д” въз. Състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: