2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1303
София, 17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 760/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Х. Т. Б. от[населено място] е подал касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2637/2009 год., приложил молба-изложение на основание за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС.
Ответницата Г. К. С. от[населено място] счита, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК и касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от Б. срещу С., иск на основание чл. 59 ЗЗД за сумата 4594 лв., с която ответницата се е обогатила без основание за негова сметка, като е продала собствени на ищеца движими вещи. Карловският районен съд с решение от 6. 8. 2009 г. по гр. д. № 103/2008 год. е отхвърлил иска и решението е оставено в сила от Пловдивския окръжен съд с въззивно решение от 5. 1. 2010 г. по гр. д. № 2637/2009 год.. Въззивният съд е обосновал извода си за неоснователност на иска поради липса на пълно и главно доказване от страна на ищеца на твърдяните от него обстоятелства – продажба от страна на ответницата на конкретно описани движими вещи, собственост на ищеца, и получаване на сумата 4595 лв. Окръжният съд се е позавал и на направеното от ответницата възражение за петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй-като ищецът е твърдял, че продажбата е извършена през март 2002 г., а искът е предявен през февруари 2008 год..
В молбата на жалбоподателя Б., вх. № 6739/19. 3. 2010 год. не е конкретизирано основанието за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Молбата съдържа твърдения, че решаващият съд не е обсъдил всестранно доказателствата по делото, което е посочено като грубо нарушение на процесуалните правила. Това твърдение, обаче, не представлява основание за допускане на касация, тъй-като обосноваността на съдебния акт чрез съобразяването му с всички доказателства по делото е предмет на преценка при разглеждане на жалбата по същество по чл. 293 ГПК. Приложените към молбата решения на други състави на касационния съд се отнасят до конкретни случаи и не могат да се разглеждат като противоречива съдебна практика, а както е казано по-горе, не е определен правния въпрос, чието разрешение от въззивния съд е в противоречие на практиката.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5. 1. 2010 г. по гр. д. № 2637/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Т. Б. да заплати на Г. К. С. сумата 300 /триста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: