5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1303
С., 21.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4834/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Ц., чрез пълномощник адвокат А. Т. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 701 от 10.04.2013 г. по в. гр. дело № 4754/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3924 от 05.06.2012 г. по гр. дело № 4960/2011 г. на Софийски градски съд и Ц. И. Ц. е осъдена да заплати на И. Г. П. сумата 11500 евро, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба 18.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща заплатена продажна цена по предварителен договор за продажба от 25.03.2010 г., развален в хода на производство на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД и сумата 7000 евро, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба 18.04.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща двоен размер на платен задатък по предварителен договор за продажба от 25.03.2010 г., развален в хода на производство на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя процесуалноправния въпрос – допустимо ли е въззивният съд със съдебното решение да присъди повече от това, което е поискано с петитума на исковата молба (въпросът визира присъдената сума по иска с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД); останалите материалноправни въпроси касаят правното основание, на което е развален предварителния договор с оглед хипотезите предвидени в чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. Жалбоподателката представя съдебна практика на ВКС и ВС по поставените правни въпроси, чрез която обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата И. Г. П., чрез пълномощник адвокат В. Д. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че обжалваното решение е постановено в съответствие с представената съдебна практика, като са развити съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса дали въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл свръх петитум.
Исковата молба е предявена за сумата 18500 евро – 15 000 евро платени при подписване на предварителния договор по чл. 2 и 3 500 евро задатък по чл. 4 от договора – съдържание на спорното право въведено с петитума. С обжалваното решение съдът се е произнесъл в рамките на завения петитум, като е присъдил 11 500 евро платена цена и 3500 евро задатък платен при подписването на предварителния договор, обезпечаващ изпълнението на договора. Присъден e и задатък от 3500 лв. по чл. 4 от предварителния договор – санкция за неизпълнението на договора от страната получила задатъка, развален от изправната страна с предявяване на исковата молба. Извършеното от съда преразпределение на сумите не дава основание да се приеме, че е присъдено в повече от заявеното с петитума – 18 500 евро.
По въпроса за възможността да се развали договора по чл. 87 ЗЗД по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – връщане на полученото при отпаднало основание.
Прието е с обжалваното решение, че с предявяване на исковата молба е дадено начало на действието на срок, в който договорът е следвало да бъде изпълнен от ответницата. В хода на производството ответницата не е представила доказателства за изпълнение на задължението – въвеждане на сградата в експлоатация, нито е изразила готовност за изпълнение, при което съдът е отчел периода на забавата от година и седем месеца, считано от получаване на съобщението по чл. 131 ГПК на 07.09.2011 г. до приключване на съдебното дирене като разумен, в който ответницата е могла да изпълни, при общ период на забава две години и половина от падежа 31.10.2010 г. При тези обстоятелства от правна страна съдът е приел, че предварителният договор е развален с подаване на исковата молба – основание да се върне полученото по чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, при отпаднало основание.
В изложението жалбоподателката поставя въпроса за правната квалификация с твърдението, че с исковата молба ищцата е заявила разваляне на предварителния договор по чл. 87, ал. 2 ЗЗД – кредиторът разваля без да дава срок за изпълнение, ако то е станало невъзможно, изцяло или отчасти, ако поради забавата на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, вместо което въззивният съд е приел, че договорът е развален по чл. 87, ал. 1 ЗЗД – кредиторът разваля договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смяна договора за развален.
М. въпрос за възможноста да се развали договора с исковата молба, който е обуславящ за изхода на делото, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която чл. 87 ЗЗД урежда общите правила за разваляне на договори. Те са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето. По общо правило двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговоря с едностранно изявление на кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок – решение по гр. дело № 920/2009 г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В процесния случай в исковата молба е направено изявление за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на задължението в срок до 31.10.2010 г. за обекта да има издаден акт 16 и сградата да е въведена в експлоатация, когато страните ще сключат окончателен договор по нотариален ред и ще бъде изплатена последната вноска от цената. В исковата молба няма даден срок за изпълнение, но с оглед на цитираната съдебна практика, съдът е приел, че договорът се счита за развален с исковата молба, след като в хода на производството длъжникът не е изпълнил, нито е проявил готовност да изпълни в срок от година и седем месеца преценен от съда като разумен и обективно подходящ с оглед обстоятелствата по делото. По обуславящият за изхода на делото въпрос, дали с исковата молба може да се развали предварителния договор, даденият с обжалваното решение отговор не влиза в противоречие с цитираната съдебна практика, нито с представената от жалбоподателката съдебна практика – решения по т. д. № 523/2008г. ВКС, второ т. о.; по т. д. № 888/2009г. ВКС, второ т. о.; постановление № 3/29.03.1973 г. П. на ВС и т. д. 116/2011 г., второ т. о. ВКС. С посочените решения не е отречена възможността развалянето на двустранен договор да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, при наличие на предпоставките на чл. 87 ЗЗД, какъвто е настоящия случай.
Твърденията, че е разгледан иск, с който съдът не бил сезиран не се оправдават от правна страна. Посочената в исковата молба правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е задължителна за съда. Съдът е бил сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД; с исковата молба е направено изявление за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на поети задължения от ответницата в уговорения срок; с решението е прието неизпълнение по причина, за която отговоря ответницата; длъжникът не е изпълни в хода на производството до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок, поради което договорът е счетен за развален с исковата молба. Ищцата е доказала плащането на съответната цена на ответницата; ответницата не е установила основание да я задължи поради наличието на факти изключващи правото на ищцата да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото по чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. Такъв факт не е договорът за изграждане на готов строителен обект сключен с трето неучастващо в процеса лице, с който ищцата не е поела задължение да приведе сградата в експлоатация с акт 16 – с предварителния договор е уговорено внасяне на цената поетапно, с оглед ниво на изпълнение на строителството.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси от значение за изхода на делото не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 701 от 10.04.2013 г. по в. гр. дело № 4754/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ