3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1304
С., 15.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5653/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. А. от [населено място] срещу решение № 112/30.05.2014 год. по в. гр.д. №180/2014 на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 193/20.03.2014 г., постановено по гр.д. № 3418/2013 на Ямболския районен съд , с което е отхвърлен предявеният от касаторката против П. И. П. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 59,ал.9 СК за изменение режимът на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Е. П. П. като упражняването на родителските права по отношение на детето и бъдат предоставени и се определени режим на лични отношения на бащата с детето, както и да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на исковата молба до настъпване на провопроменящи или правопогасяващи обстоятелства.Присъдени са и разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
К. счита, че по въпроса „Налице ли са трайни изменения на обстоятелствата, при които е решен въпросът за упражняване родителски права по отношение на малолетното дете Е. П. П. , [дата на раждане] год. въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление №1/12.11.1974. Позовава се на допълнителните критерии по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация П. И. П. от [населено място], обл. Я. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК, приема следното:
Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от изпълнение на кумулативни законови изисквания :
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /.
Правният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение , възприетата от съда фактическа обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства.
В случая поставеният от касатора въпрос няма правен, а фактически характер.Дали са налице трайни изменения на обстоятелствата, при които са били определени мерките за упражняване на родителски права, е фактически извод, който съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства . В случая съдът е приел, че такова изменение не е налице и с оглед на това е отхвърлил предявения иск.
С оглед на изложеното касаторът не е изпълнил изискването за посочване на правен въпрос. Доколкото това е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, нейното неизпълнение е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не следва да се обсъждат посочените допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112/30.05.2014 год. по в. гр.д. №180/2014 на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: