4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1304
София, 20.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3064 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Р. З. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. С., против въззивното решение № 16 от 10 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 740 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2012 г., с което е отменено решение № 785 от 4 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 4887 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2011 г. в частта му по предявения от З. против Б. Н. Д. от [населено място], обл. Шумен, инцидентен установителен иск за установяване, че придобитият от З. по време на брака им недвижим имот, е нейна лична собственост, и вместо него искът е отхвърлен, З. е осъдена да заплати на Д. наем за имота за съответни периоди и мораторна лихва, и първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната си част за част от претендираните суми за наем и лихви.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, защото съдът формализирано приема, че договорът за дарение следва да е или формален – писмен договор с нотариална заверка на подписите или реален – предаване на вещта; майката на З. е дала парите директно на продавача с намерението, изразено гласно от нея да извърши дарствен акт на дъщеря си, като заплати дължимата сума по извършената покупко-продажба; теорията познава „непрякото дарение”, при което е налице осъществено дарствено намерение, но не чрез пряк договор, а по косвен път; в случая майката е манифестирала намерението си да дари дъщеря си със сумата от 30 хиляди лева като заплати цената на купувания от дъщерята имот; дарственото намерение е установено от показанията на свидетелите, а приемането на дарението е осъществено чрез подписването на договора пред нотариус; въпреки че първоначалният договор за наем е бил подписан от З. и тогавашният й съпруг, само и единствено тя по време на брака и след това е събирала наемите от магазина като неин личен имот; решението в частта му по уважените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационният съд дължи отговор на следните правни въпроси: при покупко-продажба на недвижим имот плащането на цената по сделката от трето лице – възходящ по права линия (родител) на купувача по сделката, при изразено от негова страна пред страните по сделката дарствено намерение, осъществява ли фактическия състав на реално дарение по отношение на дадената сума и налице ли е познатото в правната теория „непряко дарение” (поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); има ли формирано дарствено намерение у В. Р. (майка на Д. З.), мотивирало я да надари дъщеря си със сумата от 3 хиляди лева, предназначени конкретно за покупка на недвижим имот и плащането от нейна страна на цената по договора за закупуване на процесния недвижим имот сключен между З. като купувач и И. като продавач осъществяване ли е на това дарствено намерение (поддържа се основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочи решение на ВКС по чл. 290 ГПК, и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и се представят решения на ВС и незадължителна практика на ВКС); дали даденото от родителя на единия съпруг е дарение само за него или и за двамата съпрузи и паричните средства, вложени за закупуване на недвижимия имот, съпружеска общност ли са, след като е безспорно установено, че са дадени от майката на единия съпруг само за него или лично имущество на този съпруг (поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и се представят решения на ВКС по чл. 290 ГПК и незадължителна практика на ВКС); след като е отхвърлен искът за пълна трансформация на лично имущество в придобитата по време на брака вещ, съдът следва ли да се произнесе и по въпроса за наличието на частична трансформация (поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и се представят решение на ВКС по чл. 290 ГПК и незадължителна практика на ВС).
Ответникът Б. Н. Д. от [населено място], обл. , чрез процесуалния си представител адв. Г. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че не е представен договор в предвидената от чл. 225, ал. 2 ЗЗД форма; от показанията на свидетелите не може да се направи извод за осъществяване на дарение в полза на З. чрез реално предаване на парична сума; установено е намерение у майката за дарствено разпореждане, но това намерение не е реализирано, тъй като майката не е предала реално сумата на дъщеря си – продавачът е получил сумата от майката, която заявила при предаването, че иска да помогне на дъщеря си; при липса на категорични доказателства относно извършено дарение на парична сума само на З., не може да се приеме, че е налице изключителна нейна собственост върху придобития по време на брака имот и да се обори презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместен принос на съпрузите; от представения договор за наем се установява, че страните са извършвали съвместно действия по управление на имота, а като негови собственици пред данъчната администрация са посочени и двамата бивши съпрузи.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора проблеми.
Всеки един от поставените правни въпроси стъпва на виждането на касаторката, че дадените от майка й пари са само и единствено за нея. Заключението на въззивния съд е, че липсват категорични доказателства относно извършено дарение на парична сума само на З.. Следователно, съобразно извода на въззивния съд, касаторката би трябвало да насочи усилията си към преодоляване на неправилното според нея тълкуване на събраните по делото доказателства, установили осъществено в нейна полза дарение. Затова без значение в случая е какъв би бил отговорът на въпроса дали плащането на цената от родител на съпруг осъществява фигурата на „непряко дарение”, след като съдът приема, че не е установено дарение само за касаторката. Вторият правен въпрос също не взема предвид конкретните съображения, изложени в обжалваното решение – не е прието от страна на съда, че майката не е дала съответната сума, но е преценено, че не са събрани доказателства, убеждаващи съда в намерението на майката да даде парите само за дъщеря си. Дали даденото от родителя на единия съпруг е дарение само за него, или и за двамата, следва да е предмет на доказване в процеса, а липсва заключение на съда за безспорно установяване, че парите са дадени само за касаторката, поради което и по третия правен въпрос не се дължи отговор. Най-после, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за наличието на частична трансформация в случай, че приеме, че е налице дарение на средства само за един от съпрузите, но не се оправдава твърдението за това, че дарената сума покрива изцяло придобивната цена. След като дарение само за единия от съпрузите не се установява от доказателствата по делото, то не е необходимо да се отговаря и на последния правен въпрос. Тъй като нито един от въпросите не е свързан с обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд, то преценката на представената съдебна практика по критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК не е нужна.
Ответникът претендира присъждане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 998 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 16 от 10 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 740 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2012 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. Р. З., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , да заплати на Б. Н. Д., с адрес в [населено място], обл. Шумен, [улица], сумата от 998,00 (деветстотин деветдесет и осем) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: