О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1305
С. 17.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1048 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Х. Н. чрез пълномощник адв.В. П. срещу решение от 25.02.10г.по в.гр.дело № 426/09г.на Окръжен съд – Монтана.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 54 от 13.02.06г.по гр.дело № 95/05г.на І т.о.на ВКС.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и Н.-С. чрез ТД на Н.-М. не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел,че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на продажбата от 19.04.01г.,при която едноличният собственик на капитала и управител на [фирма] е прехвърлил на малолетния си тогава син М. Х. Н. собствен на дружеството имот,представляващ УПИ ХІV-65 в кв.2 по плана на[населено място] с площ от 2080 кв.м.,като увреждаща интересите на държавата относно събиране на дължимите данъци от дружеството. Направен е извод,че ответникът е знаел за наличието на данъчното задължение към момента на разпореждането с имота; третото лице,с което е договарял е от кръга на лицата,за които по закон се предполага ,че знаят за увреждащия характер на сделката и тежестта за оборване на тази презумпция е била върху ответника.Съдът е изложил и съображения за неоснователност на възражението за процесуална недопустимост на иска,като е приел,че съществуването на реда по чл.180 ДПК/отм./ за обявяване за недействителни спрямо държавата изчерпателно изброените в точки от 1 до 4 на ал.1 от същия текст безвъзмездни и възмездни сделки,учредяване на залог,ипотека и друго обезпечение върху имуществено право на длъжника и апортни вноски на имуществени права на длъжника,не изключва възможността за предявяване на иск по общия ред по чл.135 ЗЗД.Независимо от това съдът е разгледал и основанието по чл.180 т.3 ДПК/отм./,като е приел,че то е налице,тъй като четири месеца след закупуването на имота длъжникът го е продал на цена по-ниска от данъчната оценка и почти три пъти по-ниска от стойността на имота при покупката.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 З./отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая не се сочи задължителна практика на ВКС в противоречие с която да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Посоченият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД не е разрешен в противоречие с приложеното решение на състав на І т.о.на ВКС.Същото се отнася до друга хипотеза –предявен иск за установяване относителната недействителност на апортирани вноски от длъжника,която изрично е предвидена като възможност за предявяване на отменителния иск по чл.180 ал.1 т.4 ДПК/отм./
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По своя характер исковете по чл.180 ал.2 ДПК/отм./и по чл.135 ЗЗД са отменителни,които са предоставени на кредитора,за да се защити срещу намаляването на имуществото на длъжника като резултат на действията му.Въззивният съд точно е тълкувал закона,като е приел,че искът по чл.180 ал.2ДПК /отм./конкретизира основанията за относителна недействителност спрямо държавата и общините и в тези случаи презюмира,че действията и сделките са извършени с умисъл за осуетяване събирането на вземания и причиняването на вредата и знанието за увреждането са изключени от фактическия състав на нормата.т.е. предвиден е облекчен ред с оглед защита на публичното задължение,което не изключва приложението на общия ред.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 25.02.10г.,постановено по в.гр.дело № 426/09г.на Окръжен съд –Монтана по жалба на М. Х. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.