О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1305
София, 22.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 890/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБългария чрез прокурор Г. Д.-Окръжна прокуратура, П. против въззивно решение на Окръжен съд, П. № 159/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 124/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението на Плевенския районен съд, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Г. П. П. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 286 НК в размер на 8 000 лв./отхвърлен е за разликата до пълния претендиран размер от 10 500 лв./, ведно със законна лихва.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулирани следните правни въпроси: 1. Относно задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателност на иска по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ; 2. Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г. и на т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, както и на влезли в сила съдебни решения, както следва: Р. № 189/12.03.2009 г. по гр. д. № 4990/2007 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 1044/11.12.2008 г. по гр. д. № 4500/2007 г., ВКС, І г. о. и Р. по гр. д. № 724/2011 г. на ОС-Плевен, копия от които са приложени.
Ответникът по касация Г. П. П. не е изразил становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
По правния въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, посочена от касатора. Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с приложените към изложението съдебни решения.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковата претенция по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ съставлява оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с обстоятелствата на конкретния случай, установени със събраните по делото доказателства, обсъдени и преценени от въззивния съд.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение № 159/20.04.2012 г., постановено по гр. д. № 124/2012 г. по касационна жалба на Прокуратура на Република България чрез прокурор при Окръжна прокуратура-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: