О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1305
гр.София, 27.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1129 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. И. от гр. П., против решението от 24.04.2009г., постановено по гр.д. №763/2009г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено решението от 13.02.2009г. по гр.д. №1829/2009г. на Пловдивски районен съд, са отхвърлени предявените от М. Г. И. срещу „Д”, гр. П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Д” оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от М. Г. И. срещу „Д” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. Прието е, че ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл.344, ал.4 от КТ, тъй като в колективния трудов договор такава закрила не е предвидена.
Прието е, че съкращаването на заеманата от ищцата длъжност „перач” предхожда уволнението и че съкращаването е реално.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираните решения на ВКС, с които е прието, че, за да се осъществи фактическия състав на уволнението поради съкращаване в щата, новото щатно разписание трябва да е влязло в сила към датата на прекратяване на трудовоправната връзка между страните. Въззивният съд е приел същото разрешение, поради което неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС. Позоваването на решения на Върховния административен съд е неоснователно, тъй като съдебната практика и решенията на Върховния административен съд, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на решение №231 от 20.02.2004г. по гр.д. №1267/2002г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о., по въпроса за компетентния орган да извърши промени в щатното разписание. Въззивният съд е приел същото разрешение на релевирания въпрос както е прието и в цитираното от касатора решение. Цитатът от решението на ВКС, че липсват доказателства за решение на общинския съвет за приемане на структурата на общинската администрация с намалената численост на персонала, на който се позовава касаторът, се отнася до изводите на съда, направени въз основа на конкретната фактическа обстановка, която е установена по делото, а не до противоречиво разрешаване на релевирания правен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на релевираните процесуалноправни въпроси: задължен ли е съдът да укаже на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че е член на синдикалната организация – страна по колективния трудов договор, или че се е присъединил към него, и дали може такива доказателства да бъдат ангажирани от въззивника във въззивното производство. Отделно от това разрешаването на тези въпроси не се отразило на изводите на съда дали ищцата се ползва със закрилата по чл.333, ал.4 КТ, тъй като решаващите мотиви на съда са, че в колективния трудов договор, на който се позовава ищцата, не е предвидена такава закрила, а е постигнато съгласие между страните по КТД за процедура във връзка със съкращаването в щата, в която няма елементи на закрила по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.04.2009г., постановено по гр.д. №763/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на М. Г. И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: