О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
София 17.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1069 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. А. В. чрез пълномощник адв.Св.В. срещу решение № 169 от 25.02.10г.,постановено по гр.дело № 2060/09г.на Софийски апелативен съд,4 състав.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са ТР № 1/19.02.10г.на ВКС по тълк.дело № 1/09г.;ТР № 85/68г.на ОСГК на ВС;ППВС № 8/80г.;ППВС № 6/74г. и решения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата С. С. е започнала да осъществява фактическа власт върху собствения на ответника К. В. недвижим имот с оглед водени с него преговори за закупуването му,а впоследствие на основание сключен с трети лица предварителен договор за покупко-продажба на имота,съдържащ и клауза за предаване на владението.След анализ на събраните доказателства по делото съдът е направил извод,че ищцата е осъществявала владение върху имота,тъй като е държала вещта като своя. Предвид обстоятелствата,представляващи основание за осъществяването от нея владение, според съда ищцата има качеството на недобросъвестен владелец.Със сила на пресъдено нещо е установено ,че ответникът е собственик на имота,в който ищцата е извършила подобрения през 1998г.- едноетажна масивна пристройка без негово знание и съгласие.Направен е извод,че отношенията между страните следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.74 ал.1 ЗС,поради което ответникът е осъден да заплати на ищцата по-малката сума измежду направените разноски и сумата,с която се е увеличила стойността на имота вследствие подобренията,а именно сумата 8 109.45 лв,представляваща стойността на разходите за труд и материали към 1999г.съгласно заключението на техническата експертиза.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставеният процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение не е разрешен в противоречие със сочената трайна практика на ВКС.Същата изисква от изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно основание,въз основа на което решава конкретния правен спор.Въззивният съд се е съобразил с това свое задължение,като е приел,че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска /по чл.59 ЗЗД/ не го обвързва и е квалифицирал спорното материално право по чл.74 ал.1 ЗС.Оплакванията,че въззивният съд не е дал вярната квалификация на претенцията са относими към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.В изложението не е формулиран правен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените решения на състави на ВКС.Доводите за неправилно приложение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на задължителна практика по въпросите за подобренията, извършени в чужд имот – ППВС № 6/74г.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 169 от 25.02.10г.,постановено по гр.дело № 2060/09г.на Софийски апелативен съд по жалба на К. А. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.