О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
София, 25.09.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 958 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 17.07.2008 година по гр.д. № 174/2008 година на Монтански окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т.3 КТ, предявени от Ц. П. Л. от гр. Б. против Ф. “Б”, гр. Б. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 14 от 12.10.2008 г.; за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 403,08 лева и е уважен иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 316,70 лева за неползван платен годишен отпуск.важен е и иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, предявен от Ф. “Б” против Ц. П. Л. за присъждане на обезщетение в размер на 662,20 лева, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на служителя поради дисциплинарното му уволнение. В решението е прието, че ищцата Ц е работила от 2004 година в изпълнение на трудов договор към Ф. “Б” на длъжност “координатор по проект СЕЙН”. Трудовите и задължения са включвали координация, организация и администриране на дейности по проект с насоченост предоставяне на социални услуги на хора в неравностойно положение чрез осигуряване на подпомагащи ги социални асистенти. Проектът СЕЙН е приключвал в края на 2007 г., предвид което Фондацията е подготвяла кандидатстването за участие в оперативната програма “Р” за периода 2007-2013 г., като крайният срок за подаване на документите е изтичал на 04.10.2007 г. През месец август 2007 г., без да уведоми работодателя си, Ц. Л. е участвувала като учредител на Сдружение с нестопанска цел “Д”, регистрирано с решение от 22.08.2007 година по ф.д. № 444/2007 г. на окръжен съд гр. М.. Л. е била председател на сдружението с адрес на управление – личния и административен адрес, а целите на сдружението са обхващали подпомагане на социално слабите, хората с увреждания и нуждаещи се от грижи чрез разработване на програми и проекти за подкрепа, организиране предоставяне на социални услуги от общината и пр. Непосредствено преди изтичане на срока за кандидатстване в оперативната програма “Р”, в началото на м. октомври 2007 година, Л. е излязла в отпуск поради временна нетрудоспособност, а на 03.10.2007 г. се е явила в община Б., където ведно със служител на общината са подготвили документи за съвместно кандидатстване по програмата “Р” на Общината и Сдружение с нестопанска цел “Д”. След узнаването за тези и действия и приемане на писмените и обяснения, работодателят е прекратил трудовият и договор на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ поради злоупотреба с доверието му със заповед № 14 от 12.10.2008 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че осъществените от ищцата действия съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т. 4 КТ, поради което дисциплинарното наказание е наложено законно, а искът за отмяната му е неоснователен.
Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд е постъпила от Ц. П. Л. от гр. Б.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: съставляват ли действията на уволнената служителка злоупотреба с доверието на работодателя, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и установената практика на съдилищата, както и че въпросът за правилното приложение на чл. 190, ал.1, т.4 КТ е от значение за развитието на правото. Приложени са решение № 232 от 02.05.1995 година по гр.д. № 1209/1994 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 28.12.1999 година по гр.д. № 435/1999 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Насрещна касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която предявеният от Ц. П. Л. иск с правно основание чл. 244, ал.1 КТ е уважен за сумата 316,70 лева е постъпила от Ф. “Б”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По повдигнатите с изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 190, ал.1, т.4 КТ е налице установена практика, израз на която са и приложените решения на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя е всяко действие на служителя, извършено в разрез с дължимото отношение на добросъвестност и доверие между работодател и работник. В съответствие с утвърдената практика относно съдържанието на дисциплинарния състав “злоупотреба с доверието на работодателя” са и изводите, че учредяването и председателстването на сдружение с дейност, конкурираща тази на работодателя, без той да бъде уведомен за това, съставлява злоупотреба с доверието му; че злоупотреба с доверието му съставлява и конкурентното кандидатстване чрез сдружението за програма, подготовката за участие в която работодателят е възложил на служителя, ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, за да изготви и подаде документи на сдружението с конкурентна дейност, което председателствува, злепоставяйки интереса на работодателя си.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса за точното приложение на чл. 190, ал.1, т.4 КТ е налице установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 17.07.2008 година по гр.д. № 174/2008 година на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: