Определение №1307 от 14.10.2011 по гр. дело №356/356 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1307
С., 14.10.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 356 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Р. чрез адв.Л. Д. срещу решение № 4979 от 5.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 2171/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 23.10.09г.по гр.дело № 25273/08г.на Софийски районен съд,34 състав.С него е отхвърлен предявения от И. Н. Р. против Е. А. А. иск с правно основание чл.200 ал.1 вр.чл.183 вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на продажната цена на недвижим имот,представляващ УПИ ХІІІ-13,отреден за имот с пл.№ 740,кв.53 по плана на [населено място],Софийска област с площ от 593 кв.м.ведно с намиращата се в имота жилищна сграда,в размер общо на 6340 лв.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие в практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Е. А. А. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос,формулиран точно и конкретно.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая доколкото от касатора е поставен въпрос относно правилното тълкуване и прилагане на чл.87 ЗЗД такъв не е разглеждан от въззивния съд,тъй като не е предмет на иска с правно основание чл.200 ал.1 ЗЗД.Ето защо настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените аргументи касаят правилността на въззивното решение и биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 2171/10г.на Софийски градски съд по жалба на И. Н. Р..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top