О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1307
гр.София, 18.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5120/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на К. (К., правоприемник на К.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 111 от 22.06.2015 г. по в. гр.д.№ 200/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 735/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени исканията на касатора за отнемане в полза на държавата от И. П. И. и П. В. Ч. – И. на недвижими имоти и движими вещи на обща стойност 671 845 лв като придобити от престъпната дейност на И. П. И., за отнемане в полза на държавата от И. П. И. и П. В. Ч. – И. на 173 480 лв – сума, получена от отчуждаване на имущество, придобито от престъпната дейност на И. П. И., за отнемане в полза на държавата от И. П. И. сумата 5 000 лв, получена от продажбата на 100 дружествени дяла от капитала на [фирма], придобити от престъпната дейност на И. П. И., за отнемане в полза на държавата от [фирма] на недвижими имоти, като придобити от престъпната дейност на И. П. И.
Касаторът релевира като основание за допускане на обжалването материалноправните въпроси необходимо условие ли е за основателността на предявено искане по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) съразмерност между получената облага от престъпната дейност на лицето и придобитото имущество и за характера на приноса, който съпругата на проверяваното лице по такова искане може да има за придобиването на имуществото. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика на съдилищата.
Ответниците И. П. И. и П. В. Ч. оспорват жалбата като поддържат, че няма основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Според тях по поставените въпроси то е съобразено със задължителната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 7/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 704/ 2011 г.).
Ответникът [фирма] също оспорва жалбата с доводи, че по поставените въпроси въззивният съд е съобразил установената от ВКС съдебна практика.
П. на Р. Б. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли исканията на К., въззивният съд е приел, че ответникът И. П. И. е осъден за извършване на престъпление, което е визирано в чл.3 от ЗОПДИППД (отм.) и поради това срещу него е образувано производство за отнемане на имущество, придобито от престъпната дейност. Не може обаче да се направи основателно предположение, че източник на средства за придобитото от ответниците – физически лица имущество в проверявания период, е от тази престъпна дейност. Заключението на приетата по делото експертиза сочи, че за проверявания период тези ответници са реализирали от законен източник повече доходи, отколкото разходи са направили, включително за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска. Освен това съдът посочил, че от доказателствата по делото се установява наличието на принос на ответницата при придобиване на имуществото на името на съпруга й (но при условията на съпружеска имуществена общност), поради което не е налице предпоставката по чл.10 ЗОПДИППД (отм.).
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите в изложението на К. материалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Съдът не е постановил, че отхвърля искането поради несъразмерност между получената облага от престъпната дейност на ответника И. и придобитото имущество, а е приел, че липсва връзка между тази дейност и придобиването, защото е налице законен източник на доход. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Контролират се само правните му разрешения, но при установените от инстанцията по същество факти. След като съдът е установил като факт по делото, че приходите на ответниците от законен източник превишават разходите им за придобиване на имущество и поради това няма връзка между престъпната дейност и придобиването, без значение за крайното решение е обстоятелството съразмерна ли е получената облага от тази дейност и придобитото.
Необуславящ е и въпросът за релевантния принос, който може да има съпруг на осъденото за престъпление от кръга по чл.3 ЗОПДИППД (отм.) лице, за придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира. Действително, въззивният съд е изложил мотиви в тази насока, но те са ирелевантни, защото въпросът за приноса на съпругата може да се постави само ако съдът преди това установи липса на законен източник на доход. Ако такъв доход е налице, изключва се връзката между престъпната дейност и придобиването. Само на това основание предявеното искане е неоснователно, без оглед какъв е характерът на приноса на съпруга.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 111 от 22.06.2015 г. по в.гр.д.№ 200/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: