О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1307
София 24.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4419 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Б. С. чрез своята майка и законен представител В. Т. С.,Д. Р. С. и С. А. С.,всички чрез пълномощника им адв.В. Г. срещу решение № 633 от 3.04.14г.по в.гр.дело № 4125/13г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 2971 от 3.05.12г.по гр.дело № 4537/11г.г.на Софийски градски съд.С него по иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД,предявен от [фирма] срещу жалбоподателите е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба,сключен с нот.акт № г. и по иск с правно основание чл.108 ЗС А. Б. С. като малолетна,действаща чрез своята майка и законна представителка В. Т. С. е била осъдена да предаде на ищцовото дружество владението на апартамент № ,намиращ се в [населено място],р-н”К”, [улица],вх.,ет.,заедно с мазе № и 2.444% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
В изложението се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] чрез адв.П. Т. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Жалбоподателите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/9.12.13г.по т.д.№ 4/12г.на ОСГТК на ВКС,т.2/по процесуалноправния въпрос: при действието на чл.214 ал.1 ГПК необходимо ли е ищецът да представи писмена молба до съда,когато иска да се допусне изменение на предявения от него иск и необходимо ли е след допускане на изменение на иска първоинстанционният съд да измени и доклада по делото.В случая в първото по делото съдебно заседание,проведено на 9.12.12г.пред Софийски градски съд,с оглед изявлението на пълномощника на ответниците адв.Г.,че процесният апартамент се обитава от малолетната ответница А. С. заедно с нейната майка и законен представител В. С.,ищецът е поискал изменение на иска чрез преминаване от установителен иск за собственост към осъдителен иск по чл.108 ЗС.Съдът е допуснал поисканото изменение в петитума на иска като е счел,че писмена молба не е необходима,тъй като в съдебното заседание присъства представител на ответницата.Изменението на иска е свързано с предявяване на нов иск,срещу който ответникът трябва да има възможност да се защити.Затова изменението на иска може да бъде предприето устно в съдебното заседание само ако ответникът присъства,каквато е настоящата хипотеза.Във всички други случаи изменението на иска се предприема с писмена молба,препис от която се връчва на ответника,като буквалното невъзпроизвеждане на текста на чл.116 ал.2 ГПК/отм./не променя правилото,че изменението на иска може да се предприема както устно,така и писмено,при спазване изискванията на закона за време на процесуалните действия.По допустимостта на изменението на иска съдът се произнася с определение,което е необходимо за да се внесе яснота относно предмета по делото.В този смисъл не е налице противоречие с цитираното от жалбоподателите ТР № 1/9.12.13г.по т.д.№ 4/12Г.на ОСГТК на ВКС –т.2,която не се отнася за разглежданата хипотеза.
Вторият поставен от жалбоподателите въпрос: неизпълнението на изискването за уведомяване а ДСП- отдел „Закрила на детето”съгласно чл.15 ал.6 от ЗЗДт,липсата на становище или необсъждането на доклада,което е пряко свързано със задължението на съда да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца,може ли да се замести от други процесуални действия на съда или на страните по делото не е от значение за изхода на делото.Това е така,защото въззивният съд е уведомил Агенцията за социално подпомагане,ДСП- В., отд.”Закрила на детето” на основание чл.15 ал.6 ЗЗДт,по делото е постъпил социален доклад от съответната служба и в тази връзка в мотивите съдът е изложил съображения,че извършването на преценка за това дали определения действия са в интерес на детето и дали с оглед на това пораждат правно действие се прави само в случаите,когато законът изрично предвижда това или се касае да правно защитими интереси на детето.С атакуваната сделка се засягат правата на трети лица,които не могат да бъдат отречени само поради това,че в интерес на детето е тя да запази правното си действие.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика и по въпроса:доказването със свидетелски показания на абсолютна симулативност на сделката по отношение на единия съпруг,подписал т.н.”обратно писмо”,следва ли да се приеме,че е проведено и по отношение на другия неподписал документа съпруг. Трайната практика на ВКС приема,че документът,установяващ действителните отношения между страните,не може да разпростре силата си спрямо неучастващите страни и може да задължи само този,който го е издал.В съответствие с тази практика въззивният съд е изложил съображения,че докато по отношение на Д. С. симулацията се установява от обратно писмо от 10.08.10г.,по отношение на съпруга й С. С. това трябва да бъде направено с други допустими от закона доказателства и тъй като е преценил,че са налице писмени доказателства,правещи симулацията вероятно основателна, е приел,че установяването й може да стане и чрез свидетелски показания.
Въпросът :разкриването на прикритата сделка,необходимо условие ли е,за да се признае или отрече правото на собственост от прикритото съглашение,по предявен ревандикационен иск,който е оспорен от ответника само с възражение ,че сключеният договор е относително симулативен не е обусловил въззивното решение,тъй като съдът е признал абсолютна симулация на атакуваната сделка.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 633 от 3.04.14г.,постановено по гр.дело № 4125/13г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.