О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1308
гр.София, 18.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5068/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3133 от 08.05.2015 г. по гр.д.№ 6394/ 2014 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 731/ 2013 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето А. Х. М. е предоставено на майка му С. П. М. и местоживеенето на детето е определено при нея, а на бащата Х. Т. М. е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка от 300 лв, считано от датата на влизане на решението в сила.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси за задължението на съда да основе доказателствените си изводи на всички събрани по делото доказателства, като ги обсъди в съвкупност; за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.127 ал.2 СК по отношение на отрицателни факти; за доказателствената стойност на доклад, изготвен от социалните служби в производството по такъв иск; и материалноправните въпроси за значението на обстоятелството, че единият родител може да гарантира задоволяване на жилищната нужда на детето при преценката кому да се предоставят за упражняване родителските права; решаващ мотив ли е за същата преценка фактическото положение или от значение за детския интерес са качествата на родителите; за значението относно същата преценка на личното предпочитание на детето и обстоятелството, че е в по-близки отношения с баща си и с еднокръвния си брат; за значението на пола на детето от гледна точка на интереса му, като момче, да бъде отглеждано и възпитавано от бащата; за значението на подкрепата, която разширеното семейство на бащата може да окаже при отглеждането на детето.
Ответната страна С. М. е депозирала становище по жалбата, което съдът не обсъжда, тъй като не отговаря на изискванията по чл.287 ал.1 изр.2 вр. чл.284 ал.2 ГПК.
Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, изложил собствени фактически констатации, наред с което препратил към мотивите на първата инстанция относно извършения в тях доказателствен анализ. Обсъдил и изготвения по делото социален доклад и взел предвид констатациите и становището на социалните служители. Прието е за установено, че страните по делото са съжителствали от 2008 г. до 2013 г., като в този период било родено детето А., на 6 години. Последвала раздяла, при която детето и майката отишли да живеят в друго жилище, предоставено им за ползване безвъзмездно от бившия съпруг на С. М.. С тях живее и дъщерята на С. М. от прекратен брак, тя е едноутробна сестра на детето А. и помага на майка си при отглеждането му. Детето контактува с баща си, при когото остава в три от дните през седмицата и в чието жилище има собствена мебелирана стая. Битовите условия, които му осигурява всеки от двамата родители, са отлични, добри са и възможностите им за издръжка на детето (900 лв месечен доход на майката, 1 500 – 1800 лв на бащата). Всеки от родителите притежава качества за отглеждането и възпитаването на детето, то е привързано както към родителите си, така и към еднокръвния си брат и едноутробната си сестра. Майката е посветила голяма част от личното си време на детето, активно работи за социализацията му, като насърчава участието му в творчески и спортни занимания. Бащата също се грижи за детето и работи за формиране на здрава връзка между него и брат му, като прави всичко възможно двамата да се срещат и общуват. При тези факти съдът извел от правна страна, че и двамата родители имат капацитет да отглеждат и възпитават детето, но приоритет следва да се даде на майката, която насърчава изграждането на творческа личност у детето. Съдът посочил, че полът на детето не е съществено обстоятелство при решаване на въпроса за предоставяне на упражняването на родителските права, тъй като то нито е в кърмаческа, нито е в предпубертена или пубертетна възраст. Съдът посочил също, че не е решаващо и обстоятелството, че детето има здрава връзка с брат си, тъй като Х. М. не упражнява родителските права по отношение на този брат и децата не биха могли да живеят заедно, дори местоживеенето на А. да е при баща му. Като отчел усилията на майката да съхрани връзката между детето, баща му и брат му, съдът приел, че тя има отлични възпитателски качества и че на нея следва да се предостави упражняването на родителските права, при определяне на широк режим на лични отношения между бащата и детето.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Съдът не е посочил в него, че не е длъжен да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, нито фактически е достигнал до такъв резултат. В мотивите си съдът е подложил на обсъждане всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и е посочил кои доказателствени средства счита за достоверни и кои релевантни факти се установяват от тях. Резултатът от този процес не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При допускането на обжалването се контролират само правните разрешения на инстанцията по същество, но при установените от нея факти. Не е разрешен в обжалваното решение и въпросът за разпределението на доказателствената тежест по отношение на отрицателните фактите в производството по чл.127 СК. Съдът е посочил, че касаторът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че майката не може да осигури добри условия за отглеждането на детето, а не че страната е длъжна или че е освободена от задължението да доказва отрицателни факти. А по въпроса за доказателствената стойност на доклада, изготвен от социалните служби, съдът не се е произнасял, защото с такъв въпрос не е бил сезиран. Той е обсъдил доклада по делото, срещу който не са били направени възражения и е отчел становището на социалните служители.
Материалноправните въпроси обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Напротив, при постановяването му въззивният съд е съобразил установената още с ППВС № 1/ 1974 задължителна практика, според която при решаване на спор за упражняване на родителски права се обсъждат комплекс критерии, всеки от които има своята тежест, но нито един от тях няма решаващо значение. Съдът е обсъдил и взел предвид както обстоятелството, че бащата притежава собствено жилище, така и близките отношения между детето и брат му, полът на детето и възможната подкрепа от разширеното семейство на бащата. Фактическото положение на детето след раздялата на страните е съобразено като критерий, но не му е придадено решаващо значение. Преценката на всички установени обстоятелства с оглед комплекса критерии, обуславящи най-добрия интерес на детето, не е в полза за касатора, но нейната правилност в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. При формирането й са спазени указанията, дадени в обвързващата съдебна практика, поради което по поставените материалноправни въпроси не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3133 от 08.05.2015 г. по гр.д.№ 6394/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: