О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1308
гр.София, 21.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6295/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на И. С. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 402 от 18.07.2013 г. по гр.д.№ 559/ 2013 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 3305/ 2011 г., касаторът е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата 40 034 лв като получена без основание, със законната лихва от 02.12.2011 г.
Касаторът повдига процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) допустимо ли е съдебно решение, постановено след като съдът е определил правната квалификация на предявения иск въз основа на нередовна искова молба. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС (позовава се на решение № 120/ 05.10.2011 г. по т.д.№ 820/ 2010 г., ТК, І т.о.) и на това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната по касация страна Д. Д. Д. оспорва жалбата и поддържа, че поставеният от жалбоподателя въпрос е без значение за изхода от спора, тъй като въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е превеждал няколкократно суми по банковата сметка на ответника, като общият размер на преведените средства възлиза на 40 034 лв. Посочил е, че въз основа на твърденията на ищеца превеждането на сумите е лишено от правно основание, което е достатъчно с оглед редовността на исковата молба, а ответникът, който поддържа че преводите са извършени въз основа на договорни правоотношения, дължи доказването на тяхното възникване. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че твърденията на ответника за сключени между него и ищеца множество на брой договори за заем, не са установени по несъмнен начин. Поради това получаването на сумите е без основание и връщането им на ищеца се дължи.
При тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с обвързващата практика на ВКС. В решение № 29/ 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/ 2010 г., IV г.о., ГК изрично е прието, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Това е достатъчно за да се приеме същата за редовна. Аналогично е тълкуването, извършено с решение № 239/ 16.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1050/ 2012 г. ІV г.о., в което е посочено, че с искът по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Следователно за редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да посочи, че е дал нещо на ответника и че това е станало без основание. Други твърдения ищецът не е длъжен да изложи, ответникът е този, който с отговора на исковата молба въвежда твърдение за наличие на основание за получаването и съответно носи тежестта да го докаже. Не е постановено нещо различно в представеното от касатора решение № 120/ 05.10.2011 г. по т.д.№ 820/ 2010 г., ТК, І т.о. В него е разгледана хипотеза на изложени в исковата молба противоречиви твърдения за наличие или липса на основание за извършване на плащания между правни субекти, каквато в случая не е налице. По настоящето дело, след като исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд, ищецът Д. изрично е уточнил, че единственото твърдение което релевира, е за липса на каквото и да е основание за преводите на негови лични суми по банковата сметка на ответника. Така уточнената искова молба е приета за редовна от съда в съответствие с посочената по-горе практика, постановена при условията на чл.291 ГПК. Поради това по отношение на обжалваното решение не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 402 от 18.07.2013 г. по гр.д.№ 559/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: