ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1308
София, 07. декември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 589 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Видинския окръжен съд от 30.12.2011 г. по гр.д. № 557/2011, с което е потвърдено решението на Видинския Районен съд от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1773/2010, с което е уважен частично предявеният иск за обезщетение за имуществените вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ.
Недоволни от решението са страните по делото.
Касаторът-ищец П. П. И., представляван от адв. А. Ц. от ВАК обжалва решението в отхвърлителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на работадателя за вреди при намалена работоспособност 50 и над 50 на сто и за значението на общото заболяване при определянето на размера на обезщетението за имуществени вреди като разлика между получаваната пенсия и работна заплата, който се разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Каксаторът-ответник [фирма], София обжалва решението в уважителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на работадателя за вреди при намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, за значението на общото заболяване, което е наложило трудоустрояване преди пенсионирането, за значението на другите фактори извън трудовата злополука при ексцес и съпричиняването при проявена груба небрежност, които се разрешават противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите мателиалноправни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена и не съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените съдебни решения. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че и при ексцес причинната връзка между трудовата злополука и увреждането се установява с експертно решение на ТЕЛК, проявената груба небрежност от работника има значение за отговорността на работодателя за вреди при трудова злополука, но такава небрежност не е доказана; работодателят отговаря за вреди при намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, но влиянието на други фактори (като общо заболяване) за настъпването на неделимата вреда се отчита и неблагоприятните последиците от тях не може да бъдат възложени на работодателя; по делото не е доказано преназначаването на ищеца като „пазач – невъоръжена охрана” да е станало при трудоустрояване поради общо заболяване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд от 30.12.2011 г. по гр.д. № 557/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.