3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
С. 22.11. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 715/2012 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат С. И. срещу въззивно решение № 73 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 23/2012 г. на Габровския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 576 от 24.11.2011 г. по гр.д. № 957/2011 г., на Габровския районен съд, като постановено по недопустим иск и е прекратено производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос: допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му. Поддържа се, че с приемането на новия ГПК отмяна се допуска и когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на който е основано решението. Приложени са определения на състави на Върховния касационен съд.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна [община], [населено място], чрез гл. юрисконсулт М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и е допустима.
За да обезсили решението на Габровския районен съд и прекрати производството по делото въззвният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК – за установяване неистинност на официален документ и затова производството по делото следва да се прекрати. Правният интерес ищецът обосновал с възможността да се иска отмяна при условията на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на решение № 134 от 9.06.2009 г. по гр.д. № 225/2009 г. на В., с което е отхвърлена подадена от [фирма] на основание чл.33, ал.3 ЗС молба за обезсилване на решение на същия съд от 15.08.2003 г. по гр.д. № 268/2002 г. в частта, с която е било признато на [община] правото да встъпи в правата на купувача [фирма] по сделка, оформена в нот. акт № 31/2002 г., с която [фирма] е продало на [фирма] описания в нотариалния акт недвижим имот. За да отхвърли искането съдът приел, че задължението на встъпилия в правата на купувача било изпълнено точно, в рамките на предвидения в закона срок. Този извод бил изграден на представения от общината официално заверен препис от съдебното решение, на който бил поставен печат, скрепен с подписите на съдия и съдебен деловодител с удостоверяване от тяхна страна, че решението влиза в сила на 29.05.2007 г. Този документ според ищецът бил неистински и с установяване на неистинността му в настоящото производство е обоснована възможността при благоприятен резултат по спора да поиска отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 9.06.2009 г. по гр.д. № 225/2009 г. на В., на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Съдът е приел, че оспорване истинността на представен по делото документ може да стане най-късно с представения отговор по чл.131 ГПК и ако това не е сторено тази възможност се преклудира, включително и по реда на чл.124, ал.4 ГПК. Приел е, че в приложното поле на чл.303, ал.1, т.2 ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
На поставения въпрос е дадено разрешение в т.3 на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по т.дело № 5/2012 г. на ОСГТК, ВКС в което е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.
В настоящия случай даденото от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, че предявеният от жалбоподателя иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е недопустим, тъй като правният интерес се извежда от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 134 от 9.06.2009 г. по гр.д. № 225/2009 г. на В., по което е бил представен официално заверен препис от съдебното решение, който не е бил оспорен от ищеца в срока по чл.193, ал.1 ГПК е в съответствие с приетото в тълкувателното решение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице задължителна съдебна практика в която e дадено разрешение на поставения правен въпрос и тя не се нуждае от промяна.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.8 ГПК разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 23/2012 г. на Габровския окръжен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат С. И. да заплати на [община], [населено място], пл. “В.” № 3 направените разноски за касационното производство в размер на 150 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :