О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
гр.София, 20.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1206 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Л. срещу решение № 261 от 30.12.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 279 от 2008 г. за оставяне в сила решение № 134 от 24.06.2008 г. по гр.д. № 293 от 2007 г. на С. районен съд, с което В. Г. Л. е осъдена да предаде на С. Ц. Х., Ц. С. Х. и С. С. С. на основание чл.108 от ЗС следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от третия етаж /втори надпартерен етаж/ с площ от 125 кв.м.от триетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ № 178 в кв.243 по плана на гр. Г., 83,80 % ид.ч. от магазин за промишлени стоки с площ от 79 кв.м., находящ се на партерния етаж на същата сграда, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и 2/5 ид.ч. от дворното място и за тези имоти е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт № 13, том IV, рег. № 7* по нот.д. № 565 от 18.12.2006 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на решението с решение № 150 от 04.03.1992 г. по гр.д. № 1* от 1991 г. на ВКС, Първо г.о. по въпроса, може ли съдът служебно да се позовава на нищожност на завещанието в частта, с която наследодателят се е разпоредил с повече от половината си имущество /в противоречие с чл.14, ал.2 от ЗН /отм./, при условие, че такова искане не е правено от страната по делото и до момента завещанието не е било оспорвано от наследниците по закон. Вторият съществен, според касаторката въпрос, бил дали само съделителите-наследници в делото за делба могат да се позовават на недействителността по чл.76 от ЗС /в случая на договора за дарение по нотариален акт № 146 от 2007 г., с който двама от ищците-наследници по закон са дарили на третия ищец ид.ч. от спорните имоти/ и дали това възражение може да бъде направено само пред първата съдебна инстанция. Този извод също противоречал на закона и на съдебната практика. Третият въпрос, който се поставя, е кой имот следва да бъде възстановен- отчужденият или този, който е получен в обезщетение за отчуждения имот. Посочва се, че решението противоречи на константната съдебна практика и по въпроса кой владее имота. Съдът допуснал процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства за този факт, във връзка с назначаването на служебен защитник на касаторката и поради това, че не си направил отвод по делото.
Ответниците С. Ц. Х., Ц. С. Х. и С. С. С. оспорват жалбата като неоснователна и недопустима.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от трети /втори надпартерен етаж/ от сграда, 83,80 % ид.ч. от магазин за промишлени стоки на партерния етаж на тази сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 2/5 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Сградата и дворното място са били собственост на И. С. Д. Първият жилищен етаж от тази сграда и източния магазин на партерния етаж /сега част от магазина за промишлени стоки/, заедно със съответните ид.ч. от общите части и дворното място са били отчуждени през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС. Южният магазин на партерния етаж /сега също част от магазина за промишлени стоки/, заедно с 1/9 ид.ч. от общите части е отчужден през 1963 г. по реда на ПОИДОН, като в обезщетение за този магазин И. Д. е получил друг магазин, находящ се в гр. Г., ул.”Б” № 72, който по-късно е бил продаден по реда на ПМС № 60 от 1975 г. Останалата част от къщата и дворното място /втория надпартерен етаж и 2/5 ид.ч. от общите части на мястото и сградата/ са били отчуждени от Д. през 1979 г. по реда на ЗТСУ. Преди това, на 01.12.1977 г. Игнат Д. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сестрата на починалата си съпруга А/първоначален ответник по делото/. След влизане в сила на законите за реституция, наследниците по закон на И. Д. /първите двама ищци по делото/ са върнали полученото парично обезщетение за отчуждените по ПОИДОН и по ЗТСУ имоти, въз основа на което е издадена заповед за възстановяването на собствеността върху тези имоти. На 18.12.2006 г. в полза на ответницата А е бил издаден нотариален акт № 13 от 2006 г., с който тя е призната за собственик на целия магазин за промишлени стоки и на целия втори надпартерен етаж от сградата и 3/5 ид.ч. от мястото. С нотариален акт № 146 от 28.12.1996 г. първите двама ищци по делото /наследници по закон на И. Д. / са дарили на третия ищец 80,24 % ид.ч. от дворното място, 75 % от магазина, целия първи жилищен етаж и пералнята към него, 50 % ид.ч. от втория жилищен етаж, 75 % ид.ч. от тавана, източната маза и съответни идеални части от общите части на сградата.
При тази фактическа обстановка съдът е приел, че съгласно чл.14, ал.2 от ЗН завещанието в полза на А. Л. е произвело действие само за 1/2 ид.ч. от завещаното имущество. Тъй като се касае за имоти, които подлежат на реституция, съгласно чл.90а от ЗН е прието, че в полза на А. Л. е била реституирата 1/2 ид.ч. само от онова имущество, което е било собственост на И. Д. към момента на завещанието- втория надпартерен етаж от сградата, заедно с 2/5 ид.ч. от дворното място и онази част от сегашния магазин за промишлени стоки, съответстваща на отчуждения по ПОИДОН южен магазин, за който в обезщетение е бил получен друг магазин, който към момента на смъртта на Д. също е бил негова собственост.
Това решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса, дали разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗН /отм./ може да се прилага служебно от съда, без да е направено оспорване от наследниците по закон на действителността на завещанието и без да е направено от тях искане за възстановяване на запазената част от наследството. Разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗН /отм./ не визира каква е запазената част от наследството и не е свързана с искане за възстановяване на такава запазена част. Тя касае действителността на сделката /нищожност на 1/2 ид.ч. от завещанието в полза на лице, което не е наследник по закон/, а по въпроса, дали съдът може служебно да се произнася по действителността или нищожността на сделките има трайна и непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че при решаване на гражданскоправен спор съдът следва служебно да вземе предвид, дали сделката, от която някоя от страните по делото твърди, че черпи права, е действителна или като нищожна не е породила никакво правно действие.
Посоченото от касаторката решение № 150 от 04.03.1992 г. по гр.д. № 1* от 1991 г. на ВС, Първо г.о. не противоречи на обжалваното решение по въпроса за приложението на чл.14, ал.2 от ЗН. Това решение касае искане за възстановяване на запазена част от наследството, което действително не може да се разглежда служебно от съда.
Следващите посочени от касаторката въпроси /дали само съделителите-наследници в делото за делба могат да се позовават на недействителността по чл.76 от ЗС /в случая на договора за дарение по нот.акт № 146 от 2007 г., с който двама от ищците-наследници по закон на И. Д. са дарили на третия ищец ид.ч. от процесните имоти/ и дали това възражение може да бъде направено само пред първата инстанция/ не са от значение за правилното решаване на настоящото дело. Дори и при решение на съда в обратния смисъл /ако се приеме, че договорът за дарение по нотариален акт № 146 от 2007 г. е относително недействителен спрямо касаторката/, това не би могло да доведе до различно съдебно решение от постановеното, тъй като процесните 1/2 ид.ч. от втория надпартерен етаж от сградата, 83,80 % ид.ч. от магазина и 1/5 ид.ч. от дворното място отново биха били собственост на първите двама ищци, а не на касаторката.
По третият въпрос, който се поставя /кой имот следва да бъде възстановен- отчужденият или този, който е получен в обезщетение за отчуждения имот/, не е посочена практика на ВКС и съдилищата, в която той да е решен по начин-различен от този в обжалваното решение, в което е прието, че се реституира отчуждения имот, а не този, който е получен в обезщетение.
Няма противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата по въпроса за предпоставките за уважаване на ревандикационен иск и по-конкретно, че такъв иск е основателен само по отношение на лице, което владее или държи спорния имот. В обжалваното решение е прието същото, а въпросът, дали имотът се владее от ответницата, е въпрос на доказване, а не на приложение на материалноправна или процесуалноправна норма. Този фактически въпрос съдът решава въз основа на събраните по всяко конкретно дело доказателства и правилността на извода на съда подлежи на проверка от ВКС в производството по чл.290 от ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 от ГПК.
Посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуални нарушения, които според касаторката били допуснати от съда /във връзка с допускане на доказателства за владението върху имота, във връзка с назначаването на служебен защитник на касаторката и във връзка с това, че съдът не си направил отвод от делото/, също не са основание по смисъла на чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл.288 от ГПК. Същевременно по процесуалноправните въпроси, касаещи горепосочените процесуални нарушения, касаторката не е посочила противоречива съдебна практика и не е обосновала защо произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 30.12.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 279 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.