7
определение по гр.д.№ 628 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 01.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 628 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Павлова срещу решение № 467 от 05.11.2015 г. по в.гр.д.№ 515 от 2015 г. на Хасковския окръжен съд в частта му, с което е потвърдено решение № 100 от 08.06.2015 г. по гр.д.№ 575 от 2014 г. на Свиленградския районен съд за уважаване на предявения от Б. А. Б. срещу М. П. Павлова иск с правно основание чл.54, ал.2 З. за установяване между страните, че праводателите на ищеца Б. А. Б.- В. С. Д. и Б. А. Д. са били собственици на част с площ от 32 кв.м., заключени между точките Т-Е-Е1-Т и част с площ от 3 кв.м., заключена между точките Е1-Г-Д1-Е1 на комбинирана скица към заключение на вещо лице Д., находяща се на лист 180 от първоинстанционното дело, погрешно заснети като част от УПИ X.-1098 в кв.57 по действащия план на [населено място], одобрен със заповед № 254 от 04.08.1992 г., собственост на ответницата, вместо към УПИ X.-1099 в кв.57, собственост на праводателите на ищеца към момента на изготвянето и одобряването на плана на [населено място], одобрен със заповед № 254 от 04.08.1992 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. К. твърди, че постановеното решение противоречи на посочена от нея задължителна и незадължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1746 от 17.11.1994 г. по гр.д.№ 2309 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, решение № 673 от 21.02.1983 г. по гр.д.№ 4066 от 1982 г. на ВС, Първо г.о., определение № 1245 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 1044 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о и решение № 1316 от 26.10.2001 г. по гр.д.№ 2381 от 2000 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е решение по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 З. във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, в което съдът се е произнесъл по иска с отбелязване за грешно заснемане на спорната площ, без изрично произнасяне за установена грешка в кадастралния план с индивидуализиране на грешката и без отхвърлителен диспозитив относно спорната площ, за която не се установява грешно заснемане ?
2. Преценката за основателността на иска с правно основание чл.54, ал.2 З. следва ли да се извърши при задължително изследване на въпросите за приложението на плановете, предшестващи действащия план, спрямо който се установява наличие на грешка ?
3. Кога настъпва разместването на собствеността по силата на дворищнорегулационния план, приет при действието на З. /отм./- от деня на влизането в сила на плана или от деня, когато се установи, че регулацията е безусловно приложена ?
4. Могли ли са праводателите на ищеца да придобият спорната част от 35 кв.м./32 кв.м.+ 3 кв.м./ въз основа на давностно владение в периода след 1957 г., респективно след 1992 г. до датата на предявяване на исковата молба, при неприложена регулация по плана от 1957 г., а след 1992 г. поради заснемане на спорната площ в регулационните граници на имота на ответницата, тоест от значение ли са в този случай предвидените в З., З. и ЗУТ забрани за придобиване по давност ?
Освен това, касаторката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Допустимо ли е решение по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 З. във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, в което относно спорното право на собственост и наличие на грешка в действащ кадастрален план съдът се е произнесъл спрямо предходни собственици на грешно заснетата спорна площ, а не спрямо ищеца, който притежава правото на собственост към датата на предявяване на иска ?
2. Налице ли е правен интерес да се предяви иск по чл.54, ал.2 З. относно кадастрален план, в който за първи път се заснема кадастрална граница между два новообособени имоти, които се урегулират самостоятелно и заснетата между тях регулационна граница очертава и кадастралната граница между тях ?
3. При иск по чл.54, ал.2 З. при преценка на правото на собственост на ищеца върху площта, за която той твърди, че неправилно не е заснета в кадастралния план като част от неговия имот, от значение ли е обстоятелството, че тази площ не е включена в документите, легитимиращи него и праводателите му като собственици на техния имот ?
В писмен отговор от 04.02.2016 г. ответникът по касационната жалба Б. А. Б. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 1957 г. имотите на ищеца и на ответницата са представлявали един имот пл.№ 818, собственост на едно лице А. Н. Д.. По силата на първия дворищнорегулационен план на [населено място], утвърден съд заповед № 2475 от 03.06.1957 г. за този имот са били отредени два парцела в кв.57- парцел X.-818 с площ от 422 кв.м. и парцел X.-818 с площ от 907 кв.м. Приел е, че този план е приложен, тъй като самият той не предвижда придаване по регулация на части от един имот към друг имот. По следващия дворищнорегулационен план, одобрен със заповед № 449 от 05.06.1973 г., е била изместена само северозападната граница на парцел X.-818 с 3 кв.м., заключена между буквите Д-Е-З-Ж-Д по скицата на вещото лице, находяща се на лист 180 от делото на РС. За тези 3 кв.м. планът от 1973 г. не е бил приложен. Поради това предвижданията на плана от 1957 г. се явявали меродавни при изготвянето на следващия дворищнорегулационен план, одобрен със заповед № 254 от 04.08.1992 г. Тъй като в този план границата между парцел X.-1099 /съответстващ на парцел X.-818 по плана от 1957 г./ и парцел X.-1098 /съответстващ на парцел X.-818 по плана от 1957 г./ не съответства на границата между парцелите по плана от 1957 г., в дворищнорегулационния план от 1992 г. имало грешка /грешно в границите на парцела на ответницата били заснети общо 35 кв.м. от имота на ищеца- 32 кв.м. обозначени с букви Т-Е-Е1-Т и 3 кв.м., обозначени с букви Е1-Г-Д1-Е1 на комбинираната скица на вещото лице, намираща се на лист 180 от делото на РС/, която следвало да се поправи.
Предвид на така постановеното решение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касаторката правни въпроси, поради следното:
1. Първият поставен от касаторката въпрос /допустимо ли е решение по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 З. във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, в което съдът се е произнесъл по иска с отбелязване за грешно заснемане на спорната площ, без изрично произнасяне за установена грешка в кадастралния план с индивидуализиране на грешката и без отхвърлителен диспозитив относно спорната площ, за която не се установява грешно заснемане/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като както в мотивите на въззивното решение, така и в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение съдът ясно е посочил и е установил в какво се изразява грешката в кадастралния план: в диспозитива на първоинстанционното решение изрично е посочено, че грешно в границите на парцела на ответницата X.-1098 по плана от 1992 г. вместо в границите на парцела на ищеца X.-1099 по плана от 1992 г. са били заснети общо 35 кв.м. Грешно заснетата част от имота на ищеца към имота на ответницата е ясно индивидуализирана в диспозитива на решението: 32 кв.м. обозначени с букви Т-Е-Е1-Т и 3 кв.м., обозначени с букви Е1-Г-Д1-Е1 на комбинираната скица на вещото лице, намираща се на лист 180 от делото на РС. Освен това, в първоинстанционното решение се съдържа диспозитив за отхвърляне на предявения иск за разликата в площта над 35 кв.м., за които е установено погрешно заснемане в кадастралния план, до 48 кв.м., за които ищецът в исковата молба е претендирал, че са били грешно заснети, а в тази част въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Дори, обаче, в решението да нямаше постановен отхвърлителен диспозитив за разликата между претендираната като грешно заснета в плана и установената грешно заснета в плана площ от имота на ищеца, не би съществувала вероятност това решение да е недопустимо. В този случай би се касаело за липса на произнасяне на съда по цялото искане, поради което би била налице непълнота на решението, а не недопустимост.
2. Няма противоречие между постановеното в обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 1746 от 17.11.1994 г. по гр.д.№ 2309 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о. по втория поставен правен въпрос: преценката за основателността на иска с правно основание чл.54, ал.2 З. следва ли да се извърши при задължително изследване на въпросите за приложението на плановете, предшестващи действащия план, спрямо който се установява наличие на грешка. В решение № 1746 от 17.11.1994 г. на ВКС е прието, че при спор за материално право при погрешно заснемане на имотите по кадастралната основа, задължително се изследват въпросите за приложението на предшестващите регулационни планове. В обжалваното решение въззивният съд е сторил същото: последователно е изследвал какви дворищнорегулационни планове са били утвърждавани за населеното място, в което се намират имотите на ищеца и на ответницата, преди плана от 1992 г., в който се твърди, че има допусната грешка /плана от 1957 г. и плана от 1973 г./, мотивирал се е относно това кой от тези планове е бил приложен и кой не и въз основа на това е решил въпроса кой е бил собственик на спорната част от парцел X.-1098 по плана от 1992 г. към момента на приемането на този план.
3. Няма противоречие между постановеното в обжалваното решение и посоченото от касаторката Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС по третия поставен въпрос: кога настъпва разместването на собствеността по силата на дворищнорегулационния план, приет при действието на З. /отм./- от деня на влизането в сила на плана или от деня, когато се установи, че регулацията е безусловно приложена. В тълкувателното решение е прието, че разместването на собствеността при действието на З. /отм./ настъпва от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план, предвиждащ придаване по регулация на части от един имот към съседен имот, а обстоятелството дали такъв дворищнорегулационнен план е приложен е от значение само за определяне на границите на имотите по следващите регулационни планове. В обжалваното решение е прието същото: че дворищнорегулационният план от 1973 г., приет при действието на З. /отм./, има пряко отчуждително действие, но че за разрешаване на въпроса дали в кадастралния план от 1992 г., послужил като основа за дворищнорегулационния план, утвърден със заповед № 254 от 04.01992 г., е допусната грешка, от значение е и дали дворищнорегулационните планове от 1957 г. и 1973 г. са били приложени.
4. Няма противоречие между постановеното в обжалваното решение и посочените от касаторката решение № 673 от 21.02.1983 г. по гр.д.№ 4066 от 1982 г. на ВС, Първо г.о., определение № 1245 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 1044 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о и решение № 1316 от 26.10.2001 г. по гр.д.№ 2381 от 2000 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. по четвъртия поставен въпрос: могли ли са праводателите на ищеца да придобият спорната част от 35 кв.м./32 кв.м.+ 3 кв.м./ въз основа на давностно владение в периода след 1957 г., респективно след 1992 г. до датата на предявяване на исковата молба, при неприложена регулация по плана от 1957 г., а след 1992 г. поради заснемане на спорната площ в регулационните граници на имота на ответницата, тоест от значение ли са в този случай предвидените в З., З. и ЗУТ забрани за придобиване по давност на части от дворищнорегулационни парцели или УПИ. Този въпрос е напълно неотносим към настоящото дело, по което въобще не се касае да придобиване на част от парцел или УПИ по давност. В исковата молба се твърди, от доказателствата по делото се установява и в решението на съда е прието, че от 1957 г. до 1992 г. спорните 35 кв.м. са били част от имота на праводателите на ищеца В. Д. и А. А. и като такива са били придобити от тях през 1985 г. /по силата на нотариален акт № 126 от 1985 г., описан в нотариален акт № 74 от 29.12.1997 г./ заедно с целия имот, а не че придобиването на тези 35 кв.м. е в резултат на осъществявано от праводателите на ищеца владение върху реална част от парцела на ответницата.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС:
1. По първия поставен въпрос /допустимо ли е решение по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 З. във връзка с чл.124, ал.1 ГПК, в което относно спорното право на собственост и наличие на грешка в действащ кадастрален план съдът се е произнесъл спрямо предходни собственици на грешно заснетата спорна площ, а не спрямо ищеца, който притежава правото на собственост към датата на предявяване на иска/ има последователна и непротиворечива практика на ВКС, включително и задължителна такава, например решение № 692 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1933 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според тази задължителна практика на ВКС, искът за установяване на грешка в кадастрален план, послужил като основа за изработването на дворищнорегулационен план, приет при действието на З. /отм./, е иск за установяване на собственост към минал момент- затова кой е собственик на спорната част от имота към момента на изработването на кадастралния план, послужил като основа за изработването на дворищнорегулационния план. Активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същия момент. Правилното формулиране на петитума на исковата молба и на диспозитива на решението по този иск включва не само установяване на непълнота или грешка в кадастралната основа, но и установяване съществуването на спорното имуществено право в полза на ищеца /респ. на неговия праводател/ към момента на одобряване на действащия план. От постановяването на тази задължителна практика не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна.
Следва да се отбележи, че в случая не се прилага Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС в частта му, в която е прието, че по принцип искът по чл.54, ал.2 З. е иск за собственост към настоящия момент, тъй като това тълкувателно решение има предвид установяването на грешка или непълнота в приета след влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър /З./ и действаща кадастрална карта на определено населено място, докато в настоящия случай се касае за установяване на грешка в кадастрален план, послужил като основа за изработването на дворищнорегулационен план, приет при действието на З. /отм./ и то за територия, за която по делото не са представени доказателства да е одобрена кадастрална карта.
2. Вторият поставен въпрос /налице ли е правен интерес да се предяви иск по чл.54, ал.2 З. относно кадастрален план, в който за първи път се заснема кадастрална граница между два новообособени имоти, които се урегулират самостоятелно и заснетата между тях регулационна граница очертава и кадастралната граница между тях/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на делото и по него няма произнасяне на съда. Искът по настоящото дело е основан на твърдения за допусната грешка в кадастралния план от 1992 г., послужил като основа за изработването на дворищнорегулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 254 от 04.08.1992 г., а не на грешка в кадастралния план от 1957 г., послужил като основа за изработването на дворищнорегулационния план, утвърден със заповед № 2475 от 03.06.1957 г., в който за първи път общият имот пл.№ 818 е разделен на два имота- парцел X.-818 и парцел X.-818. Ответницата също не е твърдяла и не е ангажирала доказателства в кадастралния план от 1957 г. да е била допусната грешка.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че няма неяснота в закона, нито противоречива съдебна практика относно това, че искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа е допустим и при грешка в първото заснемане на имотите в кадастралния план като самостоятелни имоти. В закона не е предвидено ограничение в смисъл, че такъв иск не може да се предявява при грешка в първоначалното заснемане на границата между два новообособени имота.
3. По третия поставен въпрос /при иск по чл.54, ал.2 З. при преценка на правото на собственост на ищеца върху площта, за която той твърди, че неправилно не е заснета в кадастралния план като част от неговия имот, от значение ли е обстоятелството, че тази площ не е включена в документите, легитимиращи него и праводателите му като собственици на техния имот/ също няма неяснота в правната норма. Освен това, е налице задължителна и непротиворечива съдебна практика на ВКС в смисъл, че от значение за принадлежността на правото на собственост върху един имот са посочените в легитимиращия собственика документ граници и характеристика на имота, а не неговата площ.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката М. Павлова дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата Б. Б. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 467 от 05.11.2015 г. по в.гр.д.№ 515 от 2015 г. на Хасковския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. П. Павлова от [населено място], обл.Х., [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.5, чрез адв.Т. В. да заплати на Б. А. Б. от [населено място], обл.Х., пл.“Трети март“, [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис № 1, чрез адв.В. О. на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.