O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 10.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1059 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3180/17.06.2010 година на С. Д. Я., Ц. М. Б., Н. С. Д., Р. М. Ж., всичките от[населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. К.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 203 от 23.04.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 990/2009 година на Окръжен съд- Добрич.
С посоченото решение , окръжният съд при повторно разглеждане на делото по реда и на основание чл. 218з ГПК / отм./ във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Nо 62 от 18.04.2007 година по гр.д. Nо 310/2005 година на Районен съд- Балчик и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по искането да бъде признато от отношение на ответника М. С. С. , че те-ищците са собственици на следния недвижим имот- трети етаж от жилищна сграда, построена в УПИ XV-640 от кв. 36 по ПУП на[населено място], присъдени са разноски.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, с доводи за необсъдени доказателствата по делото във тяхната взаимовръзка и зависимост, неизпълнение указанията на ВКС, дадени с отменителното решение касаещи обособеността на процесния трети етаж , както и за допуснати нарушения по приложението на чл. 26 ЗЗД, чл. 152 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
С изложение по делото се поддържа, че „решението на ОС-Добрич е постановено при нарушение практиката на ВКС по приложението на чл. 152 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД- основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1/2/ ГПК, като се цитират Решение Nо 606/ 12. 07. 2000 година на ВКС по гр.д. Nо 23/2000 г. на 2 отд., с което е прието, че „съглашение , с което се уговаря предварително, начин на удовлетворение на кредитора, различен от този който е предвиден в закона , е недействителен. Ипотекарният кредитор може да осъществи своето право да бъде удовлетворен за вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение. Упълномощаването може да бъде обявено за нищожно, когато с него е дадена представителна власт за сключване на противна на закона сделка. Решение Nо 1056 / 24.10.2007 година на ВКС по гр.д. Nо 1171/2006 г. -4 отд.”с което се приема , че „когато съществува съмнение в обема на правата и обектите , които се прехвърлят е налице неяснота в договора и се налага чрез тълкуване да се установи действителната обща воля на страните” и Решение Nо 59/ 01.03.2005 год. по гр.д. Nо 49/2004 година на ВКС- II отд. се приема , че „нищожен е прадварителен договор, с който се обезпечава получен от ищците заем от ответника, поради недействителност и симулативност на прикритата с него сделка, с което се уговаря начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.”
Поддържа се , че с решението на ОС-Добрич е изоставено „едно тълкуване „ на закона по приложение на чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26 ЗЗД, и се възприема друго.Прилагат се решение , която тълкува различно приложението на закона- Решение Nо 86/22.10.2007 година по гр.д. Nо 757/2007 година на ОС-Добрич и Решение Nо 177 / 1.05.2008 година по гр.д. Nо 1168/2004 год. на ОД-Д.- основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поддържа се , че има противоречие между въззивното решение и влезли в сила решение на други съдилища по идентичен материално-правен въпрос-нищожност на упълномощителната сделка и нищожност на извършената въз основа на нея разпоредителна сделка-покупко-продажба, сочи се Решение от 03.12.2004 година по гр.д. Nо 1531/ 2003 година на Апелативен съд- София, с което е прието, че „привидните договори , съгласно чл. 26 ал.2 ЗЗД, са нищожни договори.За да бъде прогласена нищожността на един договор като привиден следва да се установи , че при сключването му, страните по него не са имали воля за осъществяване правните последици на договора, целта им е била да създадат привидност за трети лица , че е налице определен вид договор, а в действителност волята им е насочена към постигане последиците на друг вид договор.”, основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за спазения срока по чл. 283 ГПК и тези за данъчната оценка на спорния недвижим имот от 8 116.80 лв., настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да отхвърли заявения иск за собственост на процесния трети етаж в сградата , изградена в УПИ XV- 640 от кв. 36 по ПУП на[населено място], въззивният съд е направил изводи, базирани на констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че построеното и узаконено през 2002-2003 година на третия етаж няма характеристиката на жилище. Макар и да е било построено през 1999 година –то изградените помещения не са самостоятелен обект на правото на собственост , за да е приеме , че към момента на сключване на договора за доброволна ипотека през 2001 година , така и за разпореждане с ипотекирания имот в полза на ответника М. Т. след като не е платен дълга от 11 500 германски марки, третият етаж е запазен е патримониума на длъжниците С. Д./ М. Д./ и съпругата му Д. Д. респ. след смъртта и през 2002 година на наследниците и- ищци по делото.
Поставените въпроси по приложение на чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 152 ЗЗД не са предмет на обсъждане по съществото на спора нито с решението на първата инстанция , нито с решението на въззивния съд. Още с исковата молба, както и в хода на цялото производство по същество в инстанциите / без делото пред ВКС/ ищците не са поставяли въпрос за валидността на сделката , с която имотът- дворното място с построената двуетажна сграда е закупен от кредитора М. Т. с договора по НА Nо84/2001 година .
С разясненията на ТР 1/2009 ОСГТК на ВКС изрично се приема , че под „въпрос” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК може и следва да се разбира въпрос/ в см. на правен проблем/ по приложение на материално-правна или процесуално-правна норма , обусловила изхода на конкретния правен спор с обжалваното решение.
След като , видно от мотивите на съдебния акт , проблемите по приложение на чл.26 ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД касателно валидността на сделката по НА Nо 84/2001 година не са били предмет на обсъждане с въззивното решение и не тези изводи на съда са довели до поставения краен резултат / а други- касаещи дали изграденото на третия етаж съставлява самостоятелен обект на правото на собственост към 2001 година или не, при данните за узаконяване на етажа едва през 2003 година/, не може да се приеме че с касационната жалба има формулиран конкретен въпрос, който да е в противоречие било със задължителна , или незадължителна практика на съдилищата . или е от естество , налагащо произнасяне за уеднаквяване приложението на конкретна правна норма, водещо и до развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3180/17.06.2010 година на С. Д. Я., Ц. М. Б., Н. С. Д., Р. М. Ж., всичките от[населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. К.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 203 от 23.04.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 990/2009 година на Окръжен съд- Добрич.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: