О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 11.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№533 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.2, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №577 от 07.07.2009г. по гр.д. №555/09г. на ВКС, ІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. И. У. и К. М. Ч. срещу решението на Пловдивския окръжен съд от 02.12.08г. по гр.д. №117/08г. Прието е, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като данъчната оценка на процесния имот е 86,40 лв., т.е. под 1000лв.
Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. И. У. и К. М. Ч.. В нея се поддържа, че действителният размер на обжалваемия интерес е над 1000лв., което се установява от пазарната оценка на имота, представена пред въззивния съд. Жалбоподателите се позовават на практика на други състави на ВКС, в която обжалваемият интерес е свързан с пазарната, а не с данъчната оценка.
Ответникът в производството К. П. К. оспорва жалбата. В представения писмен отговор са развити доводи, че пазарната оценка може да бъде взета предвид само тогава, когато няма данъчна оценка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК обжалваемият интерес е въведен като критерий за допустимост на касационното обжалване. Понятието “обжалваем интерес”, което е ново за гражданско-процесуалното право, не е легално определено. Съдебната практика приема, че то съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното въззивно решение, съответно – на обжалваната част от него. Докато при исковете за парични вземания тази част има точно определен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има за основно предназначение определяне на дължимата за производството държавна такса. Когато касае недвижими имоти, интересът на обжалващия е размерът на неговата действителна стойност, която се определя преимуществено от пазарната оценка. В разглеждания случай тази пазарна оценка е над 1000лв.
На следващо място следва да се посочи, че според настоящия състав на Върховния касационен съд нормата на чл.280, ал.2 от ГПК касае само дела по парични искове, а не и дела за вещни права върху недвижими имоти. В преобладаващата си част тези спорове разкриват значителна фактическа и правна сложност, а цената на имотите, предмет на исковете, не е малка. Исковете за собственост са част от процесуалните гаранции за защита на конституционно установеното и гарантирано право на собственост. Както интересът на носителя на съдебно предявеното право, така и общественият интерес, изискват унифициране на съдебната практика, с цел еднаквото разбиране и прилагане на закона по въпросите на собствеността и сигурност в гражданския оборот. Това не може да се постигне в случай, че от конституционно гарантираната защита на собствеността се изключи правото на достъп до касационно обжалване на част от делата по критерия обжалваем интерес. Отделните случаи на незначителен материален интерес по тези дела не могат да надделеят над изложените съображения.
Като е върнал касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд е постановил неправилен акт, който следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №577 от 07.07.09г. по гр.д. №555/09г. на ВКС, второ гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: