О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
гр. София, 11.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2357 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Подадена е от М. Н. Л. частна касационна жалба срещу определение № 10721 от 03.05.2019г. по ч.гр.д. № 5520/2019г. на Софийски градски съд, ТО, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд, обективиран в определение № 367 от 26.03.2019г., за заличаване на възбрана, наложена по искане на ЧСИ С. Х. и вписана в Службата по вписванията.
Жалбоподателят счита постановеният отказ за незаконосъобразен. Съдът и съдията по вписванията са се мотивирали с Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, което според жалбоподателя е приложимо, но не е правилно интерпретирано. Според жалбоподателя логиката на тълкувателния акт изисква да се запази само първата наложена възбрана; следващите възбрани не бранят интереса на купувача от публичната продан. Затова процесната възбрана следва да се заличи. Твърди, че върху имота има девет възбрани и не може всички да бранят неговите права. В случая материалното право, което възбраната пази, е реализирано и затова отпада нуждата от нея.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя въпросите: 1/ следва ли върху имот, придобит от публична продан, да се запазят всички вписани възбрани или се запазва само първата; 2/ купувачът от публичната продан следва ли да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело. Счита, че постановеното определение противоречи на смисъла на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
М. Н. Л. е сезирал Службата по вписвания [населено място] с молба да бъде заличена възбрана, вписана по искане на ЧСИ С. Х. под № *, т.*, вх.рег.№ * от ***г., върху апартамент № * в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Заявява, че е купил имота от публична продан – с влязло в сила постановление за възлагане от ***г. по изп.д. № */*г. на ЧСИ Н. М.. Обезпеченият кредитор е удовлетворен и имотът вече не е собственост на длъжниците Д. и Н. П.. Частният съдебен изпълнител, наложил възбраната, е отказал да я вдигне. Молителят счита, че възбраната не брани негови интереси и желае заличаването й.
Към молбата са приложени: постановлението за възлагане от 07.06.2018г., постановлението от 20.11.2012г. за налагане на възбрана от ЧСИ С. Х. и уведомление от 28.02.2019г. от същия ЧСИ, че отказва вдигане на възбраната на основание Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК.
С определение от 26.03.2019г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е отказал заличаване на възбраната. Изтъкнал е, че не е предвидена правна възможност купувача от публична продан да иска заличаване на възбрани; съгласно чл. 31, ал.1 ПВ заличаването става по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната; в същия смисъл е и чл. 402, ал.3 ГПК. Не може да се изисква от съдията по вписванията да изследва кои кредитори са с парични вземания, чии вземания са съдебно признати и по чие взискане е образувано изпълнителното производство. Това противоречи на същността на института на вписването, доколкото се вписват актове, а не обстоятелства, факти или права. Затова е счел, че в случая не е налице подлежащ на вписване акт.
Софийски градски съд с обжалваното определение 03.05.2019г. е оставил без уважение частната жалба на Л. срещу отказа. Изложил е съображения, изцяло основани на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК. Изтъкнал е, че възбраната в обезпечителното производство не се погасява нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения имот, тъй като брани интереса и на купувача. В. в изпълнителното производство също следва да се запази след публичната продан, макар че защитната й функция е по-ограничена по обхват. Тази възбрана постига своя ефект като запазва вещта в патримониума на длъжника до провеждане на публичната продан. В. не се вдига и след изплащането на сумите по разпределението, защото брани интереса на купувача – при вписване на постановлението за възлагане то придобива ред от най-рано вписаната възбрана на кредитор, участвал в изпълнението. След това е посочил, че след влизане в сила на постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки следващ приобретател може да иска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Купувачът от публичната продан встъпва в правата на кредиторите и му е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на тях. Затова възбраната брани и неговите права и от този неин ефект купувачът не може да се откаже. В заключение е обобщил, че не са налице условията на чл. 31 ПВ, при които би могло да се вдигне възбраната.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С т.3 на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК е прието, че вписаните възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. В мотивите са посочени някои такива хипотези, обуславящи заличаване на възбраните, а именно: освобождаването на имота от изпълнение по чл. 494, ал.2, пр.2 ГПК; прекратяването на производството по обезпечения иск /когато възбраната е обезпечителна/; прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр.86/2017г.; основание за вдигане на възбраните е и приключването на изпълнителното производство – чл.433, ал.2 и 3 ГПК, след измененията на разпоредбата в ДВ бр. 86/2017г. Същевременно е посочено в мотивите, че “след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“. Решаващите съображения на въззивния съд, за да откаже заличаване на възбраната, са че не е налице нито една от визирните хипотези, а и липсват данни, че възбраната не брани права /не само тези на молителя, а и на други участници в изпълнителното производство/.
В случая възбраната, чието заличаване се иска, е наложена в изпълнително производство. Твърди се от М. Л. в касационната жалба, че върху имота има наложени девет възбрани и ипотека, като процесната възбрана не е първа по ред. Доказателства в тази насока липсват. Няма данни дали е приключило изпълнителното производство като цяло – с изпълнение на задължението и събиране на разноските, в която хипотеза новата разпоредба на чл.433, ал.3 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
Правният въпрос дали върху имот, придобит от публична продан, се запазват всички вписани възбрани или е нужно да се запази само първата, която брани права, не е разрешен от въззивния съд в обжалвания акт. Такива доводи – че има ипотека и девет възбрани и тази, чието заличаване се иска, не е първа по ред, изобщо не са били наведени нито в молбата до съдията по вписванията, нито в частната жалба до Софийски градски съд. Поради това няма как да са обсъдени от него.
Въпросът дали купувачът от публичната продан следва да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, също не може да бъде свързан с мотивите на съда. Изобщо не е ясно какви негативи има предвид жалбоподателя .
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване, тъй като мотивите на обжалвания акт са съобразени с указанията в Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10721 от 03.05.2019г. по ч.гр.д. № 5520/2019г. на Софийски градски съд, ТО, по частната касационна жалба на М. Н. Л..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: