О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 14.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 36/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба “В” О. – гр. П. срещу определение № 887 от 06.11.2008г. по ч. гр.д.1067/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение от 12.02.2008г. по гр.д. 101/08 на Пернишки окръжен съд, с което изцяло е прекратено производството по делото, като частично е изпратено същото по компетентност на Административен съд – гр. П..
Ответникът по частната жалба – “ Б. д. Западнобеломорски район” – гр. Б. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК жалбоподателят е възпроизвел текста на чл.274, ал.3 ГПК, чл. 280, ал.1 ГПК и 284, ал.3, т.1 ГПК, изложил е разбирането си за правната дефинитивност на понятието “ съществен материалноправен въпрос” и е поддържал, че в случая са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед на така изложеното е твърдял, че въззивния съд като е приел, че защитата на жалбоподателя следва да се реализира като част от защитата срещу самия административен акт и в същото административно производство, се е произнесъл по съществен “материалноправен или процесуалноправен” въпрос, който бил свързан с точното прилагане на закона, а също така бил и от значение за развитие на правото. Други доводи не са сочени, а е поддържано че подробни съображения както за това твърдение, така и за неправилността, незаконосъобразността и необосноваността на обжалваното определение са изложени в подадената частна жалба.
С определението, предмет на обжалване, въззивният съд е приел, че с исковата молба са били предявени два установителни иска – положителен – за признаване за установено по отношение на ответника, че за периода 01.01.2001г. – 31.12.2006г. ползуваните водни количества от ищеца са ІІ – ра категория и отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1446676.79лв.- представляваща разликата между дължимите такси за ползувана вода – начислени за І –ва категория и тези начислени по ІІ-ра категория. За да приеме недопустимост на тези искове въззивния съд е отчел качеството на ответника – като административен орган за басейновото управление на водите, съобразно разпоредбите на р.ІІ, гл. Х от Закона за водите. От разпоредбата на чл.195б ЗВ е изведено това, че вземанията за незаплатените по реда чл.195а, ал.1 такси по този нормативен акт се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от министъра на околната среда или от директорите на басейновите дирекции, издаден по реда на чл.166 ДОПК- който от своя страна предвижда, че установяването на публичните вземания по основание и размер се осъществява по реда за издаване на административен акт и съответно се обжалва по реда на АПК. Направен е извод, че ищеца – сега жалбоподател следва да реализира правата си по административен ред, както във връзка с категоризирането на водата, тъй като размера на дължимите такси се определя именно по този ред, така и по защитата при твърдяно неправилно категоризиране. В тази връзка е потвърдено определението изцяло и в частта, с която първостепенния съд е постановил изпращане на делото, относно претендираното установяване на недължимост на разликата между начислената по І – ва категория вода и сочените като дължими такси по ІІ-ра категория по компетентност на Административен съд – гр. П..
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези две предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В разглеждания случай, с оглед тази дефинитивност на соченото основание не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е формулиран процесуалноправен респ. материалноправен въпрос, съобразно изискванията на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставения въпрос от жалбоподателя е свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност на приетото от съда, каквито са и изложените доводи в обстоятелствената част на частната жалба, които не обосновават приложно поле на нормата. Страната правилно е дефинирала правната същност на обсъжданата правна категория но не е приложила тази дефинитивност, с оглед това, че буквално цитирания извод на въззивния съд е обобщаващ, не съдържа конкретен мотив по приложение на определена правна норма, а тъкмо това приложение, което касаторът не е разглеждал е свързано с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обуславя валидно въведени доводи по основанието. Липсват и твърдения относно това приложените от въззивния съд правни норми да са неясни и нуждаещи се от тълкуване. Следователно, с оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 887 от 06.11.2008г. по ч. гр.д.1067/08г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: