2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1124/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
гр. София, 15.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1124 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Национален съюз на Трудово производителните кооперации [населено място] срещу решение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 270/06 г. на Софийски градски съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 14.11.2005 г. по гр. д. № 11648/04 г. на Софийски районен съд и е прекратил производството по делото. Приел е, че първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост. Страните били съсобственици в УПИ ІІІ-18 в кв. 9 по плана на [населено място] с площ 1 669 кв. м. и от осем етажна сграда. Ищецът бил собственик на 51.88 % ид. ч. които били различни от притежаваните от ответника 7.45 % ид. ч. Според съда, ищецът няма правен интерес да предяви иска, тъй като не претендира че е собственик на частта придобита от ответника, а и няма данни последният да е предприел действия, с които да оспори правото на собственост на ищеца.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос налице ли е правен интерес от търсена с отрицателен установителен иск защита когато ищецът притежава по-голяма част от съсобствената вещ и не претендира да установи по съдебен ред собственост на друга, по-малка по размер част за която ответникът има собственически претенции, предложил е тази част за изкупуване на ищеца и дали този интерес се свързва с вземането на решения по чл. 32 ал. 1 ЗС и чл. 30 ЗС. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че така формулирания въпрос е неотносим към спора, тъй като правният интерес се обосновава с конкретни факти, а не хипотетични такива. Правото си на собственост едно лице може да защити чрез установителен иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 124 ал. 1 ГПК, или чрез осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС. У. иск е този, петитумът на който се ограничава с искане гражданският спор за собственост да се разреши само със сила на пресъдено нещо. О. иск съдържа в себе си както иск за установяване правото на собственост, така и искане за предаване владението на вещта. Предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес. Правният интерес във всеки един случай е конкретен, затова следва да се прецени от съда с оглед на доказателствата събрани по делото. Както е прието и в решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 846/10 г. на ВКС II ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице когато отричането правата на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, както и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. Евентуалните спорове в бъдеще, свързани с управлението на съсобствената вещ, не са достатъчно основание за да обосноват наличието на правен интерес за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. С оглед на изложеното, няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 270/06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: