5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С., 16.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 3984/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Н., подадена чрез адвокат Р., срещу въззивно решение № 79 от 12.05.2016г. по гр. дело № 120/2016г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1976 от 27.11.2015г. по гр.д. № 162/2015г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от А. М. Н. срещу Н. С. Д. и К. П. Д. иск за разваляне на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 18 от 23.12.2009 г. на нотариус А. Г. и за солидарно осъждане на ответниците да върнат платената по договора продажна цена в размер на 32460,83лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.189, ал.1, пр.1 вр.чл.188 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по процесуалноправния въпрос „за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира в решението си всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните” и по материалноправните въпроси, конкретизирани от съда: за добросъвестността на купувача при бъдеща евикция, когато по отношение на евинцираният имот съществуват облигационни права на ипотекарен кредитор, възникнали преди атакуваната сделка; за задължението на продавача и при бъдеща евикция да върне получената от евинцирания купувач цена дори и при недобросъвестност на последния; както и за невъзможността да настъпят правните последици на заместването в дълг по чл.102 от ЗЗД, когато липсва изрично съгласие на кредитора, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка с процесуалноправния въпрос касаторът представя решение №261/2015г. по т.д.№2857/2013г. на ВКС, І т.о., а във връзка с материалноправните въпроси представя съответно следните решения: решение № 151 от 19.12.2014г. по т.д.№1970/2013г. на ВКС, І т.о., решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. на ВКС, ІV г.о. , решение № 414 от 29.10.2012 г. по гр.д. № 222/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 210 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 884/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 333 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 955/2011 г. на ВКС, ІV г.о., както и решение от 24.06.2014г. по гр.д. №3162/2013г. на Варненски окръжен съд, не допуснато до касационно обжалване с определение №801 от 10.07.2015г. по гр.д.№2375/2015г. на ВКС, ІІІ г.о./ последното решение е от обхвата на казуалната практика, относима към основанието по чл.280 т.2 ГПК/
В писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адв.Л., ответниците Н. С. Д. и К. П. Д. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендират присъждането на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е редовна и е допустима.
Варненският апелативен съд е отхвърлил искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба от 23.12.2009 г., обективиран в Н.А. № 18/2009 г. на нотариус А. Г. по силата на който ответниците Д., като продавачи прехвърлили на купувача- жалбоподателя правото на собственост върху недвижим имот, представляващ кафене, находящ се в [населено място],[жк], [улица], № 14, с площ 92.05 кв.м., заедно с 36.8938% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 1500 кв.м., за сумата 142016,80 лв., която купувачът се съгласил да плати на [фирма] за погасяване на отпуснатия на продавачите ипотечен кредит по договор № 17/ 8715044 от 18.11.2004 г. и анекс към него, съгласно погасителен план по ипотечния кредит. Отхвърлил е и иска за осъждане на ответниците да заплатят на жалбоподателя сумата 32460,83лв., представляваща част от заплатената цена, ведно със законната лихва. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че жалбоподателят – купувач по договора за покупко-продажба, е знаел, че имотът към момента на сключване на сделката е обременен с ипотека, поради което е недобросъвестен. Знанието за ипотеката се установява не само от вписването и даване гласност на същата, но и от обстоятелството, че именно плащането на вноските по договора за кредит, обезпечен с ипотеката върху имота, е представлявало насрещно поето от купувача задължение по договора за продажба /срещу прехвърляне собствеността от продавачите, купувачът е поел задължение за плащане на банковия кредит, обезпечен с ипотеката върху имота/.Приел е, че уговореният начин на плащане е несъщинско заместване в дълг от купувача на продавача по отношение на банката кредитор, както и ,че това заместване е несъщинско, защото е без съгласието на кредитора, не обвързва последния, но е породило действие между договарящите страни – продавачи и купувач по договора за продажба. Счел е за установено, че поради спиране на плащането на вноските по кредита от страна на жалбоподателя – неплащане на три поредни вноски 29.07.2011г., 29.08.2011г. и 29.09.2011г., „Банка Д.” е обявила на 3.10.2011г. предсрочна изискуемост на цялата сума по договора за кредит и на 19.04.2012г. по реда на чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците по делото. За събиране на вземането е образувано изпълнително дело, по което изпълнението е насочено срещу ипотекирания в полза на банката недвижим имот – кафене, закупен от жалбоподателя по договора за покупко-продажба. Съдът е обосновал извод, че ищецът като купувач по договора не е изпълнил в цялост поетото задължение – спрял е плащанията по кредита, което е станало причина банката да пристъпи към реализиране на ипотечното си право. Поради това е приел, че в процесния случай не е налице хипотезата на съдебното отстранение по смисъла на чл. 190 ал.1 от ЗЗД, даваща право на купувача в случай, че вещта е обременена с права на трето лице да развали продажбата. Посочил е, че тази възможност съществува само когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за правата на третото лице. В случая ищецът по своя воля е приел да заплати цената по договора именно чрез поемане на ипотечния дълг на продавачите, което задължение не е изпълнил. Ето защо предявеният иск за разваляне на договора, както и искът за връщане на даденото по него са неоснователни и недоказани.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира следното:
Не е относим за допускането на касация на обжалваното решение въпросът „за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира в решението си всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните”. Във въззивното решение са обсъдени всички релевантни за спора доказателства и доводи на страните, включително и оплакванията за неправилност, изложени във въззивната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава този въпрос с аргумента, че въззивният съд не е анализирал подробно доводите му относно преценката за недобросъвестност на купувача при иск за разваляне на договора поради евикция. Тези оплаквания обаче се отнасят до евентуалната необоснованост на решението и не могат да бъдат самостоятелна предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване.
По първия поставен в изложението материалноправен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената практика е неотносима към настоящия случай. При сключване на договора за покупко-продажба ответниците са собственици на имота, предмет на договора, като жалбоподателят-ищец купува ипотекиран имот. Със сключване на договора отношенията между продавача и купувача приключват. Ипотекарният кредитор /банката/ ще придобие вземане срещу новия собственик-ищеца, който става ипотекарен длъжник на банката. В отношенията между страните в случая не е налице хипотезата на продажба на чужда вещ, респ. отношенията между страните не се уреждат на основание чл.189 ЗЗД. Жалбоподателят-ищец е предявил иск за разваляне на договора, с твърдението, че ще бъде евентуално отстранен от имота. Тази хипотеза не е налице, тъй като той не е купил чужда вещ, а вещ, собственост на ответниците, и отстраняването му няма да се дължи на това, че е закупил чужда вещ от ответниците, поради което соченото основание за разваляне на договора не се дължи на неизпълнение на задължение на ответниците – продавачи. В случая жалбоподателят се явява ипотекарен длъжник по силата на сключения договор за покупко-продажба, съгласно който купува ипотекиран имот срещу задължението да изплати кредита по ипотеката, като продажна цена. При неизпълнение на задължението си, да изплаща получения от прехвърлителите кредит, като цена на процесния имот, той се явява неизправна страна по договора. Отстраняването му от имота ще бъде поради това, че не е платил продажната цена. Тази фактическа обстановка не се припокрива с цитираната и приложена от касатора задължителна съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос. Връщането на платената сума е обусловено от добросъвестността на купувача, а в случая той е недобросъвестен. Не е налице неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят правото на собственост върху имота, предмет на договора, поради което не е налице основание за осъждането им да върнат платената цена. Жалбоподателят би се удовлетворил за вноските по кредита от цената на имота в изпълнителното производство.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по отношение на последния поставен от касатора въпрос „за невъзможността да настъпят правните последици на заместването в дълг по чл.102 от ЗЗД, когато липсва изрично съгласие на кредитора”. Въпросът не е обуславящ решаващите изводи на съда и поради това не покрива изискването за общо основание по смисъла на чл.288 ГПК. При отсъствие на общо основание съдът не изследва наличието на поддържаното допълнително основание.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответниците, тъй като не са доказали реално сторени разноски в настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 12.05.2016г. по гр. дело № 120/2016г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: