2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 16.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3514 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. средно училище „П. Р. С.“, [населено място], представлявано от директора Б. И., чрез адв. Я. Я., против решение № 150 от 1 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 262 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено решение № 230 от 17 март 2017 г., постановено по гр.д. № 4830 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., с което е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Н. М. Л., с адрес в [населено място], извършено със заповед № 1163/12.09.2016 г., Л. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „чистач-хигиенист“, ответникът е осъден да й заплати сумата от 3326,40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 13.09.2016 г. – 13.03.2017 г., отхвърлен е искът за разликата до пълния предявен размер от 3434 лева, и в тежест на ответника са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички пороци на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че ищцата поради трайно влошаване на работоспособността й не е в състояние да изпълнява трудовата функция на заеманата от нея длъжност. Неправилно поради това било прието от съда, че не е налице основанието по чл. 325, т. 9 КТ, без да са преценени правилно събраните по делото доказателства, включително тези, които установяват, че ищцата не работи ефективно поради здравословното си състояние – констативен протокол и болнични листи. За неправилно се сочи и възприетото от съда, че становището на трудова медицина не може да бъде основание за освобождаването на работника. В приложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (в редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 г.).
В писмен отговор ответницата Н. М. Л., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Х., изразява становище за нейната неоснователност и сочи, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение се приема, че ищцата Н. М. Л. е работила в ответното училище за периода от 1994 г. до 13 септември 2016 г. на длъжност „чистач – хигиенист“ при пълен работен ден. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1163 от 12 септември 2016 г. на директора на училището на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, във връзка с решение на ТЕЛК № 2514/153 от 13 ноември 2014 г. и становище на служба по трудова медицина. С експертното решение на ищцата е определена 54% неработоспособност със срок на инвалидизиране 1 ноември 2016 г., поради общо заболяване при водеща диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност”, в което като противопоказни условия на труд са посочени: физическо усилие, обременяване на гръбначния стълб, долни крайници, неблагоприятни климатични условия, неблагоприятен микроклимат, допълнителни натоварвания. Дадено е заключение, че ищцата може да изпълнява длъжността си съобразно препоръките на ТЕЛК. Със становище вх. № 775 от 2 септември 2016 г. Службата по трудова медицина [фирма], [населено място], е изразила мнение, че лицето не може да продължи да изпълнява длъжността „чистач–хигиенист“ поради неспазване на условията за работа, препоръчани от ТЕЛК и болничните листове – физическо усилие, обременяване на гръбначен стълб и долни крайници. От приложената по делото длъжностна характеристика се установява, че трудовите задължения на Л. включват ежедневно почистване на помещения и санитарни възли, оборудване, двор и поддържане на тревни площи и насаждения в двор на училището, оказване на съдействие при пренасяне на учебно-технически средства и инвентар, почистване на сняг и други подобни дейности. Обсъден е представеният пред районния съд констативен протокол № 31/11.04.2016 г., в който са отразени констатации във връзка с работата на чистач–хигиенистите в училището, допълнителна заповед, с която се разпределят районите на почистване между чистач-хигиенистите. Прието е, че констативният протокол не може да послужи като доказателство, че здравословното състояние на ищцата й пречи при изпълнение на трудовите й задължения. Посочено е, че незадоволителното хигиенно състояние на част от помещенията в училището не доказва неизпълнение на задълженията именно от страна на Л., тъй като към датата на протокола не е ясно дали само тя е отговаряла за описаните части от сградата, а и дори да се приеме, че става въпрос за неизпълнение на нейните задължения, не е установена причинна връзка със здравословното й състояние. Изложени са съображения, че фактическият състав, предполагащ законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ изисква на първо място работникът или служителят да не може да изпълнява длъжността, на която е назначен поради конкретно заболяване, което трябва да бъде установено със заключение на компетентните органи по експертизата на работоспособността – ТЕЛК и НЕЛК. Посочено е, че според становището на ТЕЛК освидетелстваната може да изпълнява длъжността при спазване на посочените в решението противопоказания, което становище единствено обвързва работодателя и следва да се вземе предвид от съда. Изложени са и мотиви, че разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ свързва невъзможността да бъде упражнявана конкретна трудова дейност със „здравни противопоказания“, каквато никоя от страните не твърди да е налице в случая. По отношение на становището на службата по трудова медицина е прието, че същото има консултативен характер, с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, поради което то не може да установи предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Поради липса на първата от двете кумулативни предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в посочената норма, то уволнението се явява незаконно, без да е необходимо да се изследва дали при работодателя е имало друга подходяща длъжност, която е следвало да бъде предложена на ищцата. С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението като незаконно, са уважени и акцесорните искове.
В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се оспорва възприетото от въззивния съд, че даденото становище от трудовата медицина не може да е основание за освобождаването на работника, тъй като функциите на трудовата медицина са именно в това: превантивно да създаде предпоставките служителите да полагат труд, който не би ги увредил, поради което, според касатора, даденото становище от трудовата медицина следва да се приеме като основание за правилното прекратяване на договора на служителя. Даването отговор на въпроса дали становището на служба по трудова медицина за невъзможността на работника или служителя да изпълнява трудовите функции на заеманата от него длъжност е основание за освобождаването му по реда на чл. 325, т. 9 КТ, макар въпросът да е обусловил изхода на спора, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗБУТ, службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции, които консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането и организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, укрепване на здравето и работоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа, и приспособяване на работата към възможностите на работещия, като се отчита неговото физическо и психическо здраве. Основните дейности на службите по трудова медицина са конкретизирани в чл. 25а, ал. 1 ЗЗБУТ: оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа, оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите, предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск, наблюдение на здравното състояние на работещите, и обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа. Следователно, предназначението на службите по трудова медицина е да консултира и подпомага работодателя при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Същевременно, според основанието, използвано от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания се установява въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия, която е специализиран медицински орган, установяващ дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, и този въпрос не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито дори от вещи лица в трудовия спор за законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ (сравни решение № 266 по гр.д. № 814/2009 г., ІІІ г.о., и решение № 275 по гр.д. № 3049/2013 г., ІV г.о.). Тъй като тълкуването на закона в посочените текстове не затруднява, а и съдебната практика, която настоящият съдебен състав напълно споделя, е дала разрешение за характера на заключението на ТЕЛК и не е налице изменение в законодателството или обществените условия, допускането на касационното обжалване по поставения от касатора проблем не би довело до друго, по-точно тълкуване на закона, или до развитие на правото, в съответствие с разясненията, дадени от ВКС, ОСГТК, в ТР № 1/2009 г., т. 4. Ето защо касационното обжалване не се допуска.
Основателно е искането на ответницата за присъждане на разноски за процесуално представителство пред ВКС, които при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата се определя от съда на 685 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 1 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 262 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
ОСЪЖДА П. средно училище „П. Р. С.” [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на адв. М. Х., с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 685,00 (шестстотин осемдесет и пет) лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Н. М. Л. за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: