3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С., 17,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 344/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], К. П. П. и Ю. С. П. против решение № 23 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 535/2010г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител- юрк.А. Й. e на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са заявили, че „въпросът за действителността на издадения запис на заповед обуславя изхода на делото, защото производството е по чл.422 ГПК и като основание за съществуването на вземането е именно процесния запис на заповед”, след което пространно са проследили както развитието на правния спор, така и своята защитна теза в контекста на изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението на съда. В заключение страната е заявила, че се поставя следния процесуалноправен въпрос- „ Може ли да се приеме за недоказано твърдение на страна, в случая оспорваща документ „запис на заповед”, относно установяване на неговата недействителност, по съображение за правното му действие и нарушени предпоставки при съставянето му, ако за установяване на това твърдение страната е поискала допускане на повече доказателства- допълнителни задачи на единичната графологична експертиза и нова тройна графологична експертиза, след като съдът е отказал тези искания…”Касаторите лаконично са заявили още, че считат този въпрос за „ съществен”, като разглеждането му би допринесло за точното прилагане на разпоредбата на чл.159 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос, не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК тъй като е фактически, а и е обвързан не с правните изводи на съда, а с твърдението за недоказаност на съставните на спорното право юридически факти и съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда. Но дори и да се приеме за релевантен този въпрос, то той обосновава само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовават касаторите/, то те следва да установят, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на фактически въпрос, нито подробно изложената защитна теза на страната в производството. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че разглеждането на въпроса щяло да допринесе за точното прилагане на чл.159 ГПК, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на тази норма, която е диспозитивна и регламентира процесуалната възможност на съда да извършва преценка за относимостта и съответно допустимостта на представените от страните доказателства. Или така заявеното само по себе си не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да бъде обоснована изрично нуждата от тълкуване на цитираната правна норма. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1850 лв. съобразно чл.78, ал.8 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 535/2010г. на Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], К. П. П. и Ю. С. П. да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1850лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: