О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 682 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община], чрез юрисконсулт Д. Д., против определение № 732 от 30 октомври 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 523/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което е потвърдено разпореждане № 9405 от 3 септември 2015 г., постановено по гр.д. № 137/2010 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна за оставяне без уважение на молба на общината за издаване на обратен изпълнителен лист за разноски, дължими по силата на решение № 1268 от 12 юни 2013 г. по същото гражданско дело.
В частната жалба се заявяват възраженията на частния жалбоподател срещу определението на въззивния съд, като се сочи, че по издадения изпълнителен лист за присъдените разноски е образувано изпълнително дело само срещу общината, която е заплатила 5722,40 лева като сума по изпълнителния лист и разноски по изпълнителното производство, независимо, че с решение на ВКС е частично отменено и частично обезсилено решението на въззивния съд по искове, по които делото е било висящо, и това според касатора означава, че с оглед изхода на делото ВКС е изменил и решението на първата инстанция и в частта за разноските. Оспорва се изводът на въззивния съд, че след като един от предявените искове е насочен срещу общината и той е уважен, а решението в тази му част е влязло в сила, няма основание да се приеме, че спрямо общината решението в частта за разноските е изменено или отменено. Това виждане се гради върху разбирането на жалбоподателя, че решението в частта за разноските е с характер на определение и подлежи на изменение от горестоящия съд при изход на делото, различен от приетия от първоинстанционния съд, а и ВКС приема в мотивите си, че предявеният срещу общината иск е неоснователен, макар решението да е влязло в сила в тази част, а и искът е бил насочен само спрямо общината и друг ответник, а присъдените на ищеца разноски са възложени солидарно не само спрямо тях двамата, а срещу всички ответници без един – срещу деветима ответника поради неблагоприятното за тях решение по дванадесетте иска. Твърди се, че ВКС е пререшил въпроса с разноските с оглед обрата в изхода на делото, и доколкото с първоинстанционното решение ответниците са осъдени в условия на солидарност, недопустимо според жалбоподателя е да се приеме, че решението в тази му част е отменено само за част от солидарните длъжници, а е оставено в сила по отношение на друга част от тях, което би довело до пълна неяснота, предвид принципа на разделност на правата и задълженията във вътрешните отношения между солидарните длъжници, срещу кои свои съдлъжници и за какви суми общината може да предяви обратен иск за платеното от нея по първоинстанционното решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд възприема изводите на първата инстанция, като сочи, че с въззивното и касационното решения не е изменено решението на първата инстанция в частта му, с която е уважен предявеният срещу общината и друг ответник иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне собствеността върху идеална част от недвижим имот, и в частта за солидарното осъждане на общината и други ответници да заплати на ищеца 4550 лева разноски, тъй като решението не е обжалвано от общината. Решението по предявения срещу общината иск не е било отменено и предявеният иск не е бил отхвърлен, а не е било отменено или изменено и решението в частта за разноските, като изпълнителната му сила не се засяга от отмяната на решението срещу солидарни длъжници по присъдената сума за разноски.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като не са обусловили изхода на спора в процесния случай.
Поставят се въпросите: по въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционно такова, с което са уважени субективно съединени искове срещу няколко ответника – различни ответници по различните искове, и постановяващо в частта за разноските присъждане на разноски, дължими солидарно от няколко ответника, при частична отмяна и частично обезсилване на въззивното решение от ВКС и отхвърляне на част от исковете и прекратяване на производството по други от тях, при което се присъждат разноски на противната страна – част от ответниците, които са солидарни съдлъжници за разноски по първоинстанционното решение, следва ли да се приеме, че решението на първата инстанция в частта за разноските е отменено и/или изменено изцяло и спрямо необжалвалите солидарни съответници; допустимо ли е без изричен диспозитив в съдебно решение на по-горната инстанция, решаваща делото по същество (в случая ВКС), да се приеме, че осъдителен диспозитив на първоинстанционно решение в частта за разноските е отменен спрямо част от солидарно осъдените страни и е оставен в сила спрямо друга част от солидарно осъдените страни; ако в гореописания случай първоинстанционното решение в частта за разноските е влязло в сила само спрямо необжалвали другари, за цялата сума за разноски ли е в сила, предвид обстоятелството, че длъжници за разноски по първоинстанционното решение са и ответници по други искове, впоследствие отхвърлени или приети за недопустими с влязло в сила съдебно решение; може ли съдът, до който е отправено искането за издаване на обратен изпълнителен лист, да разпределя разноските по първоинстанционното решение разделно предвид присъждането им в условията на солидарност; ако в описания по-горе случай първоинстанционното решение в частта за разноските е в сила само спрямо необжалвалите другари, как се определя припадащата се част от разноските за всеки от тях – съобразно съотношението на цената на предявените срещу тях искове към общия размер на предявените искове, поравно или по друг начин, между всички другари, необжалвали неблагоприятно за тях решение на първа и на втора инстанция, или между другарите, необжалвали само първоинстанционното решение.
Всички тези въпроси не са насочени към разрешение на въззивния съд. Видно от частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, частният жалбоподател е заявил единствено, че са налице предпоставките по чл. 245, ал. 2 ГПК (частният жалбоподател явно погрешно е посочил основанието за искането си) за издаването на такъв изпълнителен лист, тъй като решението, с което са присъдени разноските, е отменено. По това оплакване въззивният съд приема, че решението спрямо общината не е отменено и предявеният иск не е бил отхвърлен, каквото е условието за издаване на обратен изпълнителен лист според чл. 245, ал. 3 ГПК. Очевидно с искането по чл. 245, ал. 3 ГПК частният жалбоподател се стреми да преодолее приетата от първоинстанционния съд солидарност в задължението за заплащане на съдебни разноски, за което обаче е следвало да използва друг надлежен ред за атакуване на съдебния акт. Разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК е ясна и настоящият съдебен състав не намира основание за тълкуването й с оглед конкретната процесна хипотеза.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 732 от 30 октомври 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 523/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: