3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
С., 02,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 736 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Н. от П. против решение № 391/22.03.2010 г. по гр.д. № 3100/2009 г. на П. ОС, с което се потвърждава решение № 1026/22.04.2009 г. по гр.д. № 2623/2008 г. на П. РС, с което касаторът е осъден да заплати И. М. от П. сумата 6 600 евро, на основание чл.534 ТЗ по запис на заповед от 31.07.2003 г., ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по редица въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. По първият въпрос: В чл.534,ал.1 ТЗ допуснато ли е отклонение от принципа на чл.59,ал.1 ЗЗД? се твърди противоречие с т.12 ППВС 1/79 г. По вторият въпрос-за субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД, съдът се бил произнесъл в противоречие с т.8 ППВС 1/79 г. На трето място при предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.534,ал.1 ТЗ, съдът се бил произнесъл по пряк менителничен иск. По въпросът, че давността не се прилага служебно, съдът се бил произнесъл в противоречие със съдебната практика. Отговорът на въпросът: Давностен или преклузивен е срокът по чл.531,ал.1 ТЗ? бил важен за точното прилагане на закона. Въпросът: Когато страна се позовава на мотиви на съдебни решения между същите страни по друг правен спор, само тези мотиви ли имат доказателствено значение или съдът по новия правен спор може да изследва и доказателства по предходното производство? бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Но отговорът на този въпрос се определя от пределите на СПН на влязлото в сила решение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Някои от поставените въпроси са формулирани твърде общо или непрецизно, а в други се изтъкват доводи, които взаимно си противоречат. Така например касаторът твърди, че след като следвало да се има предвид чл.59 ЗЗД, а не чл.55-58 ЗЗД, съдът търсил някаква специфика на неоснователното обогатяване чрез ценните книги на заповед, каквато законова уредба липсвала. Обаче, въззивният съд не се е позовавал на посочените от касатора текстове на ЗЗД, е разгледал предявения специален менителничен иск по чл.534,ал.1 ТЗ.
Предмет на делото е предявен кондикционен иск, който черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.534,ал.1 ТЗ. Предявяването е уговорено в 5 м.срок от дата на издаване на ЗЗ-31.07.2003 г., който срок е изтекъл на 31.12.2003 г. Съобразно последната дата, правата по процесната ЗЗ са покрити с давност, изтекла на 31.12.2006 г.-чл.531,ал.1 ТЗ. Исковата молба е подадена на 22.07.2008 г. Това обуславя допустимостта на иска.
Твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице. Относно характеристиката на специалния менителничен иск по чл.534,ал.1 ТЗ е налице задължителна практика по новия ГПК. С Р № 42/2010 г. по т.д. № 453/2008 г. на ВКС-ІІ т.о., Р № 110/8.11.2010 г. по т.д. № 949/2009 г. на І т.о. и др. е прието, че в производството по иск с правно основание чл.534,ал.1 ТЗ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване, и съотношението между тях, както в общото гражданско производство по иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга е прескрибирано. Обогатяването на издателя на процесния запис на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. Точно това е прието в мотивите на стр.2 от обжалваното въззивно решение и следователно произнасянето е по предявения иск.
В гражданското право липсва аналогична разпоредба на 288 ТЗ, поради което не може да се приеме за отменени текстове по ЗЗД и пренесени в търговското право, че запазват своя гражданскоправен смисъл. Отменените текстове по ЗЗД касаят облигационни, а не търговски правоотношения, и затова механичното им пренасяне в ТЗ, не води до същите правни последици, респективно до автоматично прилагане на тогавашната съдебна практика по тези текстове на ЗЗД.
Твърдяното противоречие със съдебната практика също не е налице. По представените Р № 404/16.06.95 г. на ВС-ІV г.о. и Р № 319/12.06.2007 г. на ВКС-ІІ т.о. е безспорно, че давността не се прилага служебно. Но това по никакъв начин не обосновава тезата на касатора за “коренно противоположно разрешение по въпросите на давността” и то защото липсвал правен интерес от водене на предявения иск, след като не бил “предявяван пряк иск и издателя на ЗЗ не е правил възражения за изтекла погасителна давност”. За предявяването на иск по чл.534,ал.1 ТЗ не е предпоставка воденето на иск по чл.531 ТЗ.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Отговорът на въпросът за вида на сроковете по чл.531 ТЗ е изрично посочен в заглавията на текста и раздела от ТЗ. Отговорът на въпроса за субективните и обективни предели на СПН се съдържа в разпоредбата на чл.298 ГПК.
Доводите за непроведено пълно и главно доказване, за допустимост на свидетелските показания, за събирането и задълбочено обсъждане на всички доказателства, биха могли да се квалифицират, като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК в производството по чл.290 и сл.-чл.293,ал.2 ГПК, но не са основания за допускането му по чл.280,ал.1 ГПК в производството по чл.288 ГПК. Същото се отнася и за въпросът за разкриване на обективната истина по който са представени Р № 850/24.04.56 г. и Р № 144/25.01.68 г. на ВС.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 391/22.03.2010 г. по гр.д. № 3100/2009 г. на П. ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: