О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 02.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1710/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 87 от 08.04.2016 г. по т.д. № 37/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на Решение №120 от 09.05.2014 г. по т.д.№ 111/ 2014 г. на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от ВКС с Решение № 203 от 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на І т.о., ВАС е отменил Решение №17 от 06.01.2014 г. по т.д.№687/2013 г. на ОС -Варна и е постановил друго, с което по иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], е признато за установено, че ответникът няма вземане към ищеца 250 730.66 лв., претендирана като потребена електроенергия за периода 23.08.2012 г. – 15.02.2013 г. за обект хотелска база за конферентен туризъм „К. П.”- [населено място], произтичащо от корекция на сметка, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроса: След като съгласно чл. 83 ал.2 ЗЕ, ПИКЕЕ се приемат от КЕВР, а приемането им е предпоставка за приемане на ОУ, в които се съдържа ред за уведомяването на клиента, приложени ли са според точния им смисъл текстовете на чл. 98а ал. 2 т. 2 и т.6 б.”б” ЗЕ и чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ; изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, като счита, че същият е възприел извода, застъпен в цитираната практика на ВКС, без да съобрази относимите към процесния период норми: чл.98а ал. 2 т.”Б”, б.”А” ЗЕ и чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ(редакция изм. Д.в. бр.54/17.07. 2012 г.). Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че е необходимо точно приложение на закона, каквото не е извършено, и че въпросът е от значение за развитие на правото, тъй като е необходимо осъвременяване на съдебната практика предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия и не е постановена задължителна съдебна практика, като в процесния период съществува неяснота по прилагането на подзаконовите нормативни актови по приложение на ЗЕ. По въпроса: доказва ли се виновното поведение на потребителя да не въздейства върху СТИ при проведено от ответника пълно и главно доказване на следните факти: договорна обвързаност; надлежно проведена процедура по констатиране неправомерно присъединяване и консумация на ел.енергия, която не се отчита от СТИ, жалбоподателят аргументира, че е доказал неправомерно поведение на потребителя и нерегламентираното вмешателство, затова изводът на въззивния съд, че не са събрани доказателства, че ищецът виновно препятства правилното отчитане на потребената ел.енергия, не са съобразени с данните от констативния протокол и експертизата от БИМ, като сочи Р.№38/15.05.2014 г. по т.д.№5/2013г. на ВКС,І т.о. по въпроса за липсата или наличието на виновно поведение. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] възразява, че първият въпрос касае правилността на решението и по въпроса за възможността за едностранна корекция след изменението на ЗЕ(Д.в.бр.54/2012 г.), е създадена практика на ВКС:Р.№203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на І т.о.; Р.№ 115/20. 05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ІV г.о.;Р.№111/17.07.2015 г. по т.д.№1650/2014 г. на І т.о.;Р.№173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ІІ т.о., което изключва основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По втория въпрос възразява, че касае правилността на решението, като съдът е длъжен да укаже на страната какви факти и обстоятелства следва да докаже, но не и доказателствените средства затова и цитираното Р.№38/15.05.2014 г. по т.д.№5/2013 г. на ВКС, І т.о. касае различна фактическа обстановка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, е постановено друго, с което искът е уважен, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да уважи иска за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 250 730.66 лв., претендирана като дължима потребена електроенергия за периода 23. 08.2012 г. – 15.02.2013 г. за посочения обект, произтичаща от корекция на сметка, въззивният съд е изложил, че спорът е за действието, съответно приложението за процесния период на заварените от изменението на чл. 98а ал. 2 т. 2 и т. 6 б. ”б” и чл. 104а ЗЕ Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ”Е.ОН България Продажби”, сега [фирма], одобрени с Решение на ДКЕВР от 07.11.2007г. и на ПИКЕЕ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г., отм. на 12.11.2013 г. Съобразил е Р.№ 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, съгласно което, с влизане в сила на изменението на ЗЕ (Д.в. бр.54/ 2012 г.) на 17.07. 2012 г., съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметка при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Посочил е, че създаването на ПИКЕЕ и ОУ на договорите с крайния потребител с посоченото съдържание, е вменено от законодателя изрично като задължение на електро – разпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила, е задължение на ДКЕВР. По съображения, че прилагайки приетото от ВКС в Р.№111/17.07.2015 г. по т.д. №1650/2014 г. на І т.о. и в Р.№173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/ 2014 г. на ІІ т.о., че [фирма] не е изпълнило задълженията си по чл.98а ал.2 т.6 и чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на налични ПИКЕЕ, съдът е заключил, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметка при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия. Изложени са и съображения, че ответникът не е доказал, че отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия на потребителя, тъй като от СТЕ се установява, че техническите характеристики на СТИ дават възможност за прочитане и сваляне на данни, включително и за отваряне и затваряне на клемния и основния капак; след прочитане от експерта на регистираните данни, същият е посочил, че се установяват неправомерни действия по СТИ за периода от демонтажа на електромера 15.02.2013 г. и датата на метрологичната експертиза 20.02.2013 г.
По първия изведен от жалбоподателя въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д.№1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото – такива са правните въпроси, включени в предмета на делото, обуславящи решаващата воля на съда, обективирана в решението. ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, се произнася дали соченият правен въпрос е от значение за изхода по делото и обусловил ли е правните изводи на съда по предмета на спора, след което преценява налице ли е някое от поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът не може да е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да бъде ревизирана по повод на искане за допускане на касационно обжалване. С формулирания въпрос жалбоподателят фактически цели да обоснове оплакването си за неправилност на решението, с направените в което изводи не е съгласен.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за обосноваване на което жалбоподателят не сочи коя е неяснотата, която твърди, че съществува в процесния период по прилагането на подзаконовите нормативни актови по приложение на ЗЕ. За възможността доставчикът на ел.енергия по време действието на заварените ОУ на [фирма] едностранно да коригира сметка на потребител в периода след изменението на ЗЕ (Д.в.бр.54/2012 г.), в сила от 17.07.2012 г. – чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ – и преди приемането на новите ПИКЕЕ (обн.Д.в. бр.98/12.11.2013г.), са налице постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции решения: Р.№111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г. на І т.о.; Р. №166/11.05.2016 г. по т.д. №1797/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№164/02.03.2016 г. по т.д.№ 2446/2014 г. на ІІ т.о.; Р.№ 115/20.05.2015 г. по т.д.№4907/2014 г. на IV г.о., съгласно които през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ (обнар. Д.в. бр.54/2012 г.) до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (Д.в. бр.98/2013 г.) и когато Общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с новата разпоредба на ЗЕ, няма законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да са доказани периодът на същото и неправомерно виновно поведение на потребителя, за който период остава актуална създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК:Р.№189/11.04.2011 г. по т.д. №39/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№79/11.05.2011 г. по т.д.№582/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№12/06.03.2012 г. по т.д.№119/2011 г. на І т.о.;Р.№159/30.09. 2013 г. по т.д. №773/2012 г. на ІІ т.о.;Р.№38/15. 05.2014 г. по т. д. №5/ 2013 г. на I т.о.;Р.№19/21.02.2014 г. по т.д.№2014/2013г. на II т.о., съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
Въпроса: доказва ли се виновното поведение на потребителя да не въздейства върху СТИ, жалбоподателят основава на твърдение за доказани от него факти: неправомерно поведение и нерегламентирано вмешателство, установени с надлежно проведена процедура по констатиране, при приети за установени от въззивната инстанция факти в противоположен смисъл – след обсъждане на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че ответникът не е доказал, че отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия на потребителя- въпросът не е релевантен за спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 87 от 08.04.2016 г. по т.д. № 37/ 2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 9900 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: