1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 20.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1790 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Д. Б. Д. лично и в качеството му на [фирма], [населено място] против Решение № 34 от 21.02.2014г. по в.т.д.№ 23/2014г. на ОС Ямбол за потвърждаване решението по гр.д. № 3400/2012г. на РС Ямбол, с което по реда на чл.422 ГПК е прието за установено, че Д. Д. в лично качество и като едноличен търговец дължи на ищеца [фирма], София сумата 11 666.78 евро по запис на заповед от 21.12.2006г., ведно със законната лихва от 20.07.2011г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2345/2011г. на РС Ямбол.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и противоречащо на материалния закон и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите :1/ Когато страните са договорили, че съобразно изискванията на закона за потребителския кредит заедно с подписване на бланков запис на заповед, ще подпишат отделен договор за начина на попълване на бланковия запис на заповед, и такъв договор не е бил подписан, може ли кредиторът да попълни бланковия запис на заповед. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като становището е, че решението на Ямболския ОС е постановено в противоречие с цитирана и приложена практика на ВКС, съгласно която договореното между страните има сила на закон и спазването му е задължително за тях, като на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясна договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът е длъжен да се съобрази само с изявената, а не с предполагаемата воля на страните. Посочва се, че в отклонение от тази практика въззивният съд е приел, че не е необходимо да се подписва отделен договор за попълване на бланковия запис на заповед, въпреки че страните са договорили в чл.14.3 от ОУ към договора за лизинг, че такъв договор, уреждащ конкретните условия за попълване на бланковия запис на заповед ще бъде сключен. Поддържа се, че обстоятелството, че в чл.14.1 и чл.14.2 от ОУ е маркирано съдържанието на договора за попълване на бланковия запис на заповед, не отменя договорката за подписването на такъв договор. 2/ Когато договорът е развален, страната може да иска само връщане на платеното на основание чл.55 ЗЗД, но не и неустойки, такси и др., както и да претендира плащане по запис на заповед, издаден като обезпечение на същия договор с позоваване на противоречие на обжалваното с решението по т.д.№ 414/2009г. на 1 т.о. и ППВС 1/28.05.1979г. Поддържа се, че когато договорът е развален, страните дължат връщане на полученото на основание чл.55 ЗЗД – между тях няма договорни отношения; разваленият договор се смята за несключен и не могат да се претендират плащания, вкл. неустойки и други санкции на основание разваления договор. Становището е, че след като в ОУ на договора за лизинг е посочено, че записът на заповед служи за обезпечение изпълнението на поетите с него задължения, с развалянето му, страните нямат задължения, поради което обезпечението /записа на заповед/ няма предмет. С позоваване на правната теория се сочи, че ако каузалната сделка бъде прогласена за нищожна, унищожена или развалена поради неизпълнение, длъжникът по менителничния ефект може да противопостави възражението си за недължимост на задължението по абстрактната сделка.
В писмен отговор [фирма] /с предходно наименование „И .. А.“/ оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че съдилищата са сезирани с иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за финансов лизинг. Прието е, че лизингодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на автомобила-предмет на договора, а ответникът-лизингополучател не е изпълнил насрещната си престация за заплащане на лизингови вноски, дължими до връщането на автомобила след развалянето на договора и другите си задължения за данъци, застраховки, такси, както и уговорените неустойки при забава в плащането, в общ размер към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 28 185.53лв. Посочено е, че в изпълнение на разпоредбите на т.2.16 от ОУ на договора и като обезпечение на дълга, ответникът е издал запис на заповед за сумата 17 650 евро, въз основа на който по реда на заповедното производство издадена заповед за част от сумата по записа – 11 666.78 евро. с левова равностойност 22 818.23лв. Мотивирано е, че неизпълнението на задължението по каузалното правоотношение обуславя извод за уважаване на установителния иск за съществуване на вземането за част от сумата по записа, за който е издадена заповедта. За неоснователно е прието възражението на ответника, че издаденият запис на заповед е бланков, без това да е договорено между страните. Изложени са съображения, че изрично в договора за финансов лизинг е посочено, че лизингополучателят издава за дължимите лизингови вноски /главница, лихви, такси, разноски/ бланков запис на заповед, съгласно чл.464 и 537 ТЗ във вр. с чл.20 З., а лизингодателят има право да попълва сумата по бланковия запис съобразно с извършените плащания. За неоснователно е прието и възражението, че ищецът не може да претендира санкции и неустойки на основание разваления договор и че с развалянето му обезпечението няма предмет с мотиви, че развалянето на договора за лизинг няма обратно действие, тъй като е за периодично изпълнение –чл.88,ал.1 ЗЗД, а и изрично страните са уговорили преустановяването на облигационната връзка занапред и дължимост на вземанията, чиято изискуемост е настъпила до момента на развалянето.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по първия въпрос произтича на първо място от липсата на характеристиката му на правен –същият е фактологично обусловен и при формулирането му не се отчита фактът, коментиран от окръжния съд, че в самите ОУ са определени условията на договора за попълване на бланковия запис на заповед, както и от обстоятелството, че ответникът не се навел своевременно в процеса защитната си теза, обусловила поставянето му. Доводът, че договор по чл.14.3 от ОУ не е сключен е направен едва във въззивната жалба, при положение, че в становището си след отговора на исковата молба ищецът е посочил, че ответникът се е съгласил по силата на чл.14.1 и чл.14.2 от ОУ да обезпечи изпълнението на задължението по договора за финансов лизинг с бланков запис на заповед, като в отделно споразумение между лизингополучателя и лизингодателя са уговорени условията на попълване на бланковия запис. При наличието на това твърдение ответникът не е предприел съответните процесуални действия по излагане на насрещните си възражения и доводи. Възражението, основано на правните последици от развалянето на договора, във връзка с което се поставя вторият въпрос, също е направено несвоевременно – в писмената защита пред първата инстанция. При излагането на втория въпрос касаторът игнорира съществените правни аргументи на въззивния съд, че развалянето на договора за лизинг няма обратно действие. При липса на надлежно формулиран въпрос с характеристика на правен, безпредметно е произнасянето относно наличието на допълнителната такава, посочена по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, а и позоваването на посочената задължителна практика е формално и без връзка с правните аргументи, послужили като основание за уважаване на иска.
Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като съдът не е сезиран с искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 34 от 21.02.2014г. по в.т.д.№ 23/2014г. на ОС Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.