О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 21.02.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 86/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ,изр. 2-ро ГПК.
С определение № 289/25.11.2011 год. по гр.д. № 518/2011 год. на ВКС , 3-то г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на Ф. И. Ф. и Е. А. Ф. и двамата от [населено място] чрез пълномощника им адв. Е. С. срещу въззивно решение № 127/17.12.2010 год., постановено по въззивно гражданско дело № 303/2010 год. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение № 199/26.05.2010 год. по гр.д. № 514/2009 год. на Разградския районен съд в частта му , с която О. АД, [населено място] и М. Р. са осъдени солидарно да заплатят на касаторите сумата от по 5 000 лв., за всеки от тях ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта и тези искове са отхвърлени като неоснователни.
Определението е обжалвано с частна жалба от Ф. И. Ф. и Е. А. Ф. чрез адв. Е. С. . В частната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение разпоредбата чл. 280,ал.2 ГПК във вр. пар.25 от ПЗРЗИДГПК.Иска се обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2, изр. 2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По делото няма спор, че субективно съединените искове на двамата ищци са с цена от по 5 000 лв. за всеки един от тях, които се претендират да бъдат заплатени солидарно от двамата ответника. Спорът е относно това дали предвид пар. 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.100/21.12.2010 год./ разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК, въвеждаща този минимум като условие за процесуална допустимост на касационната жалба, в случая е приложима.
Трайната практика на ВКС приема, че когато касационната жалба е подадена до 21.12.2010 год. по отношение на нейната допустимост се преценява разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в старата й редакция, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Следователно приема се, че следва да има висящо касационно производство за да се приложи досегашния ред по отношение обжалваемостта на въззивното решение пред касационния съд, а не да има висящо производство въобще, каквато е тезата на частните жалбоподатели.
Обжалваното определение на друг тричленен състав на ВКС е съобразено с това тълкуване. Касационната жалба на Ф. И. Ф. и Е. А. Ф. е подадена на 04.02.2011 год. Следователно към 21.12.2010 год. не е имало висящо производство по нея, поради което приложима е нормата на чл. 280,ал. 2 ГПК след нейното изменение /ЗИДГПК – ДВ бр. 100/21.12.2010 год./
Обжалваното определение е съобразено и с практиката на ВКС досежно тълкуването на израза „до 5 000 лв.”, която приема, че този израз има предвид и решенията по исковете с цена от 5 000 лв. като на касационно обжалване подлежат решенията, постановени по искове с цена над 5 000 лв. Представените с частната жалба определения на състави от ВКС не обосновават наличието на практика в противния смисъл.
С оглед на това определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от Горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 289/25.11.2011 год. по гр.д. № 518/2011 год. на ВКС , 3-то г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: