О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 22.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3906 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника И. П. К. срещу решение № 71 от 30.05.2018г. по в.гр.д. № 114/2018г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1923 от 20.12.2017г. по гр.д. № 487/2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният от ищеца С. К. К. иск с правно основание чл. 135, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сключения на 06.08.2015г. между ответниците И. П. К. и Б. И. К. договор за покупко-продажба на долуописания недвижим имот по отношение на 1/2 (една втора) идеална част от същия, а именно: апартамент № 7 с кадастрален идентификатор 10135.2558.129.2.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Налице ли е увреждане, ако прехвърленото материално право е обременено с вещна тежест – ипотека, в полза на трето лице – кредитор, различно от ищеца?“, „Налице ли е разместване в патримониума на длъжника при условие, че след атакуваното разпореждане в него е постъпила вместо обременен имот, парична сума, представляваща неговата равностойност?; „Налице ли е увреждане при условие, че имуществото на длъжника не е намаляло в резултат от процесната сделка, тъй като са извършени две равностойни престации – имотът е прехвърлен на неговата пазарна стойност, а паричните средства са постъпили в патримониума на длъжника?“; „Налице ли е увреждане, ако процесният имот е прехвърлен въз основа на предходно споразумение между страните, предшестващи възникването на задължения на длъжника – първи ответник към ищеца, а неизпълнението на това споразумение би влошило положението на ответника и, оттам, би затруднило в още по-голяма степен упражняването на правата на неговия бъдещ кредитор?“, без да излага каквито и да било обстоятелства досежно соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа и наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, извеждана от игнориране на очевидни релевантни факти; оставено без уважение доказателствено искане за ССЕ за това кой и кога е погасявал банковия кредит на ответника Б. К., обезпечен с ипотека върху процесния апартамент – предмет на атакуваната продажба, и неправилно разпределена доказателствена тежест относно оборването на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба – С. К. К. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по граждански спор по Павлов иск /чл. 135 ЗЗД/, с цена над 5 000 лв., т.е. същата е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че увреждащо за кредитора е всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност и възпрепятства приложението на нормата на чл. 133 ЗЗД, поради което разпореждането, извършено от ответника Б. К. и съпругата му Ц. К. с процесния недвижим имот, придобит в режим на СИО, в полза на ответника И. К. /баща на Б. К./, изпълнява една от обективните предпоставки от фактическия състав на субективното право – предмет на предявения Павлов иск. Счел е, че за увреждащия характер на разпореждането с недвижим имот е ирелевантно дали вещта е била обременена с вещни тежести в полза на трети лица, уточнявайки, че мотивите за сключването на атакуваната сделка и предхождащите споразумения, сключени в семейството на ответниците и касаещи процесния недвижим имот, не могат да се вземат предвид при преценката на обстоятелствата по чл. 135 ЗЗД, тъй като при относителната недействителност сделката е непротивопоставима единствено по отношение на увредения кредитор, но остава обвързваща за сключилите я страни. Посочил е, че съдът по Павловия иск не може да разглежда правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора, като за качеството „кредитор“ е достатъчно единствено наличието на действително непогасено вземане, без да е нужно да е ликвидно и изискуемо, каквото вземане по отношение на ищеца е безспорно установено в размер на 60 000 евро, като произтичащо от договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца и ответника Б. К. на 22.08.2014г.. Сключването на последния договор, съвпадащо с момента на възникване на кредиторовото парично вземане, който е релевантния факт по Павловия иск, предхожда по време сключването на атакувания договор за продажба от 06.08.2015г., поради което възражението на ответниците, че падежът му не е настъпил към момента на предявяване на иска, е намерено за неоснователно. Въззивният съд е счел за осъществен и субективния елемент от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД – знанието за увреждане, което в настоящия случай се предполага до доказване на противното, поради наличието на родствена връзка по права линия между страните по атакувания договор за продажба /син-продавач и баща – купувач/, а законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е останала необорена от носещите тежестта за доказване ответници. Заключил е, че всички предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск са налице, с оглед на което е потвърдил първоинстанционното съдебно решение, с което искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен.
Релевираните от касатора горепосочени правни въпроси, свеждащи се до общия материалноправен въпрос: Кога е налице увреждащо кредитора действие в хипотезата на предявен иск по чл. 135 от ЗЗД?, са от значение за изхода по конкретното дело, поради което осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице обаче соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По материалноправния въпрос съществува безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл. 290 /решение № 18/04.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3396/2014 г., ГК, IV г.о.; решение № 93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., ТК, II т. о; решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г., ГК, IV г.о. и др./, според която отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен винаги, когато длъжникът се лишава от свое секвестируемо имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които създава трудности за удовлетворяването на кредитора, създава или увеличава неплатежоспособността си, в това число опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др.. Съгласно чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи като обезпечение за вземането на кредитора. Последният разполага с възможност да избира срещу кое имущество на длъжника да насочи изпълнението и от кое негово имущество да се удовлетвори. С право на такъв избор длъжникът не разполага. С оглед на това, всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо кредитора /така в решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Наличието на безпротиворечива съвременна практика на ВКС, ненуждаеща се от осъвременяване и корективно тълкуване, изключва осъществяването на допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Следва да бъде посочено, че въззивният съд е дал разрешение на поставения от касатора материалноправен въпрос изцяло в съответствие с горецитираната практика на ВКС. Решаващият извод на този съд за наличието на увреждане на кредитора – ищец с атакуваната възмездна разпоредителна сделка е установеното разпореждане с недвижим имот на длъжника в полза на неговия баща, водещо до лишаване на длъжниковия патримониум от този имот и поради това до затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Обременяването на имота с ипотека в полза на друг, неучастващ по делото, кредитор с право на предпочтително удовлетворение, съществувало към момента на възникване на ищцовото кредиторово вземане, и отпаднало, ведно с обезпечения с ипотеката дълг към този друг кредитор, към момента или след извършване на атакуваната сделка, са ирелевантни факти по процесното правоотношение, щом атакуваната продажба причинява намаляване на длъжниковото имущество като съвкупност от права и задължения, каквото безспорно е установено в исковия процес от приетите доказателства. Касаторът навежда довод за равностойност на престациите – апартаментът е прехвърлен на пазарната му стойност, включваща и стойността на поемането на дълга на сина по ипотечния кредит към банката от бащата, като по този начин е погасено задължение на длъжника към друг кредитор, при което длъжниковото имущество остава неизменно като стойностна величина. Този довод би могъл да е от значение само при действително установена равностойност на престациите – тази, с която се отнема имот от длъжниковото имущество и тази, с която постъпва погашение на паричното задължение на длъжника към друг кредитор с право на предпочтително удовлетворение /ипотекарен кредитор/. От наличните по делото доказателства обаче такава равностойност не може да бъде изведена при съпоставка между стойността на дълга към ипотекарния кредитор от около 59 000 евро и платената цена от 2 000 евро по прогласената за относително недействителна продажба и пазарната стойност на апартамента, възлизаща на 155 900 лв. или около 80 000 евро според приетото по делото заключение на техническата експертиза. Поради това горепосоченият довод на касатора не е от обуславящо значение спрямо крайния изход на спора по Павловия иск.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. При извеждане на решаващите правни изводи на въззивния съд относно осъществяването на фактическия състав на субективното право – предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД не са допуснати такива нарушения от въззивния съд, напротив, изводите на съда са изцяло съобразени с действащите материалноправни и процесуални норми, приложени съобразно вложения от законодателя смисъл, и с константната относима практика на ВКС.
Не са налице и основания за служебно допускане на касационния контрол поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 30.05.2018г. по в.гр.д. № 114/2018 г. на Апелативен съд – Варна, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: