Т.д. 1259/11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
гр. София, 24.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1259/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Национална агенция за приходите/НАП/-гр. С. срещу решение № 392 от 19.07.2011 г. по т.д. № 238 /11 на Апелативен съд-П., с което потвърждава решение №7 от 07.01.2011 г. по т.д. № 836/2009 на ОС-Пловдив, постановено по реда на чл.625 от ТЗ , с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] –гр. П.,открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор и е определена началната дата на неплатежоспособност, в ЧАСТТА относно началната дата на неплатежоспособността. Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост.
Ответниците по касационната жалба не подават писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в решението, постановено по реда на чл.625 от ТЗ , с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] –гр. П.,открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор е определена правилно началната дата на неплатежоспособност: 01.02.2009 г.. Съдебният състав се е мотивирал с това, че видно от събраните доказателства до така приетата за начална дата на неплатежоспособност ответното дружество не е спирало плащанията към кредиторите, което се установява от оповестените данни в отчета за паричните потоци за изследваните периоди: 2005,2006 г.. Ето защо, макар и показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност да са били под 1 –ца за периода, то при положение, че са извършвани редовно разплащания от страна на дружеството към своите кредитори до 01.02.2009 г., то няма основание да се приеме като начална дата на неплатежоспособността по-ранна от тази дата, каквото е било искането на НАП.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора: дали меродавна за определяне на началната дата на неплатежоспособността на търговеца е датата на настъпването на влошено финансово-икономическо състояние , съобразно спадането под 1-ца на величините на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност по Н. или датата на реалното спиране на самите плащания.
Твърди се, че по тези въпроси са налице основанията за допускане до касация, визирани в чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правния въпрос от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същият отговаря на тях и следователно се явява обуславящ изхода на спора. Не са налице, обаче допълнителните критерии по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, тъй като касаторът не обосновава и не доказва противоречива съдебна практика по въпроса. Посоченото и приложено в препис решение на ВКС №549 от 27.10.2008 г. по т.д. №239/2008 г. на І т.о. постановено по реда на чл.218а от ГПК/отм./ представлява казуална практика, която не е в противоречие с обжалваното решение, тъй като съдът в този случай се е произнесъл при други фактически констатации: показатели под единица, съчетани със спиране на плащанията към кредиторите,с изключение на частично плащане към един от тях, докато в настоящия случай липсва изобщо спиране на плащанията от длъжника до определената за начална дата на неплатежоспособност: 01.02.2009 г.. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. Тъй като въпросът за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване, въззивният съд, като е обсъдил релевантните за началната дата доказателства, включително изслушаната експертиза за извършени от търговеца последни плащания е направил преценката за неплатежоспособност и началната й дата, при съобразяване на посочените критерии, с което не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 392 от 19.07.2011 г. по т.д. № 238 /11 на Апелативен съд-П.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.