3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С., 26.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 3464/2014 година
Производство по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 21542 от 22.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 9928/2014 г. на Софийски градски съд. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 27.05.2014 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по партидата на дружеството на дружествен договор от 17.10.2013 г. и изменен с решение на О. на 11.11.2013 г., съдържащ описание на непарична вноска от общо 125 на брой недвижими имоти.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Подлежи ли на вписване дружествения договор за внасяне на апортна вноска само по отношение на част от описаните в него недвижими имоти, за които вносителят е удостоверил правата си върху тях”.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания пред Софийски градски съд отказ по чл.73, ал.5 ТЗ, съдията по вписванията приел, че за четири от описаните в дружествения договор с нотариална заверка на подписите общо 125 недвижими имоти, предмет на непаричната вноска не са представени доказателства за правата на вносителя върху тях и че за същите имоти не са представени удостоверения за данъчни оценки.
Със сега обжалваното определение въззивният съд е приел за установено въз основа на представените пред него доказателства, че жалбоподателят е прехвърлил правата си върху общо четири от имотите, предмет на апорта, в полза на трето лице в период, предхождащ искането за вписване на процесния акт. Като се позовал на т.5 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя, решаващият състав е приел за законосъобразен направеният от съдията по вписванията отказ за вписване на процесния дружествен договор. Становището на жалбоподателя, че не са налице пречки за вписването му само в частта относно 121 броя недвижими имоти, по отношение на които безспорно са установени правата му на собственост към момента на апорта и вписването на увеличението на капитала в ТР е счетено за правно несъстоятелно. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.7 б.”а” във вр. с чл.4, б.”и” във р. с чл.33 от Правилника за вписванията, съгласно която вписването на дружествения договор представлява подреждане на същия в книгите, които се водят в службата по вписванията на основание чл.33 ПВ, с оглед на което е счетено, че не съществува възможност за вписване на акт, различен като съдържание от представения за вписване.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за достъп на въззивното определение до касация.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика – ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с т.5 от което по задължителен за съдилищата начин е указано, че законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Липсват основания да се приеме, че тази постановка на общо основание се прилага без оглед на броя на внесените като апортна вноска недвижими имоти. Следва да се има предвид, че по реда на чл.4, б.”и” ПВ в редакцията й към датата на постановяване на отказа, на вписване в книгите по ПВ подлежи акта, с който непаричната вноска се извършва – устава и писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, а не актовете, установяващи правата на вносителя, което не позволява да се приеме извод, различен от направения в т.5 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос изключва наличието на сочения от жалбоподателя селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21542 от 22.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 9928/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: