5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С., 28.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6480 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. К.-Р. от [населено място], против въззивно решение № 114 от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1277/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което като е потвърдено решение № 1236 от 09.07.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1394/2010 г., е отхвърлен предявеният от Д. Т. К.-Р. против Д. О. Т. от [населено място] иск, с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за унищожаем като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия договор за заем от 19.05.2009 г., по силата на който Д. Т. е предоставил на Д. Р. сумата от 33 075 евро срещу задължението й да ги върне на 30.06.2009 г., ведно с лихва от 5% , равняваща се за срока на договора на 2 352 евро, както и при неизпълнение на задължението за връщане в срок на получената в заем сума да се заплаща неустойка от 1% дневна лихва.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочените правни въпроси са относно – понятието „явно неизгодни условия” предвид няколкократно превишаващия процент договорена лихва върху главницата в сравнение с предоставените такива от банкови институции като основание за унищожаемост на заемния договор; относно правното понятие „крайна нужда” и неговото субективно и обективно изражение, както и причинната връзка между неизгодността на сключения договор за заем и крайната нужда да бъде обусловена и предхождана от особено лични и обективни затруднения на съдоговорителя. Така както са формулирани правните въпроси, те не представляват такъв правен въпрос, значим за изхода на спора, така както изисква чл. 280, ал. 1 ГПК, по който се е произнесъл въззивният съд, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а общо е посочен предмета на предявения иск и свързаните с него допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Не е посочена и представена задължителна съдебна практика, на която приетото от въззивния съд да противоречи.
Ответникът по касационната жалба Д. О. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че процесния заемен договор между страните, не е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, както и че липсва връзка между затрудненото материално положение на ищцата и сключването на сделката при тези условия. Приел е, че от данните по делото, ищцата и съпругът й сами са се поставили в положението да изпитват финансови затруднения през 2008 г. и 2009 г. като им е липсвала правилна преценка за възможностите им да погасяват няколко банкови кредита в големи размери и изнасянето на два от недвижимите им имота на публична продан за тях е осъзната последица от неизпълнението на обезпечен с ипотека банков кредит. Приел е, че трите материалноправни предпоставки на чл. 33, ал. 1 ЗЗД следва да са налице кумулативно, като в случая не е налице нито една от тях, а именно заемният договор да е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия и наличие на връзка между тях.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с атакуваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Така както са формулирани правните въпроси са с теоретичен характер и се отнасят до материалните предпоставки на чл. 33, ал. 1 ЗЗД, които са три и следва да са налице кумулативно, за да бъде уважен такъв иск за унищожаемост на договор, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд. Именно в съответствие с нея той е приел, че при сключване на спорния заемен договор ищцата не се е нуждаела от средства да ежедневни нужди, за да си набави неща от ежедневна необходимост – храна, медикаменти, отопление и пр., а за нужда, породена от наличието на събираемо по принудителен ред банково вземане, че този договор не е сключен при явно неизгодни за страната, намираща се в крайна нужда, условия, тъй като този договор е необезпечен и е сключен със срок за погасяване 42 дни, при уговорена възнаградителна лихва само за този период и неустойка при просрочие, както и липсата на връзка между това състояние и сключване на договора, поради което състоянието не е определено като относимо към основанието по чл. 33, ал. 1 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 33, ал. 1 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
В заключение, въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 33, ал. 1 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1277/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, по касационната жалба с вх. № 4695/12.07.2013 г. на Д. Т. К.-Р. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: