4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 28.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 872 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. С., чрез пълномощника й адв.Ч. против определение № 484/07.10.2019 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 328/2019 г., с което е оставена без уважение частната жалба С. С. С. против определение № 1463/15.08.2019 г. по гр.д. № 1750/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и на процесуалния закон – чл.38, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.5 ГПК и иска отмяна на обжалваното определение, евентуално постановяване на такова, с което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ следва ли към договора за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. да бъдат представени и доказателства, че страната по делото е материално затруднено лице; 2/ следва ли съдът да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение при положение, че делото е приключило с оттегляне на иска преди първо съдебно заседание; и 3/ допустимо ли е съдът да присъжда същото по размер адвокатско възнаграждение при приключване на делото преди първо открито съдебно заседание, каквото би било възнаграждението и след извършване на всички процесуални действие по него, вкл. явяване в открити съдебни заседания, събиране на доказателства, подготвяне на защита и др. и следва ли съдът да намали адвокатското възнаграждение като прекомерно поради липса на правна и фактическа сложност в такава хипотеза и при релевирано възражение в този смисъл.
Ответникът по частната жалба – П. И. Г., чрез пълномощника си адв. С., изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че отговорността за разноски на ищеца би могла да бъде изключена единствено ако той е оттеглил иска си или се е отказал от него преди ответникът да е получил препис от исковата молба и да е сторил разноски за защитата си, а в конкретния случай тези предпоставки не са налице. На следващо място се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е изчислено правилно съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното:
С обжалваното определение Бургаският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на ищцата С. С. С. против определението на Бургаския окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определение от 24.06.2019 г. по гр.д. № 1750/2018 г. и ищцата е осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 5 лева, а на адв. Г. С. сумата от 3 547,50 лв. –адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ.
Въззивният съд е приел, че обжалваното определение е правилно, като е съобразил, че в самата жалба не се оспорва наличието на предпоставките за предоставяне на безплатно процесуално представителство, а само липсата на договореност за такова, което оспорване се опровергава от представения с отговора на исковата молба договор за правна помощ, в който е вписано, че процесуалното представителство се предоставя по реда на 38, ал.2 ЗАдв, тъй като ответницата е материално затруднено лице. Въззивният съд е приел, че размерът на присъдения адвокатски хонорар е съобразен с цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия, извършени от адвоката, както и етапа на прекратяване на производството, при съобразяване на разпоредбата на чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което искането за намаляване на възнаграждението под предвидения минимум, не намира опора в закона и е неоснователно.
Първият поставен от жалбоподателя въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение. Наличието на предпоставките за предоставяне на безплатно процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. изобщо не е било оспорено от насрещната страна, поради което и съдът не е разглеждал този въпрос и не е формирал правни изводи досежно него.
По същината си останалите два въпроса касаят реда, по който определя адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.4 ГПК – в хипотеза на прекратено поради оттегляне на иска производство преди провеждане на първо открито съдебно заседание, но след подаване на отговор на исковата молба от ответника и тези въпроси покриват общото основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по тях, като е приел, че в тази хипотеза възнаграждението се определя по реда на чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Не е налице обаче соченото от касатора допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението се поддържа бланкетно, че разрешаването на този правен въпрос би допринесло за развитието на правото, доколкото липсва съдебна практика. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай не е налице нито непълнота, нито неяснота на нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв., предвиждаща право на адвокатско възнаграждение на адвоката в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, като това възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Приложената от съда норма е ясна, прецизно формулирана и не се нуждае от допълнително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Отделно от това, противно на поддържаното от касатора, по приложението на чл.38, ал.2 ЗАдв. и по-конкретно по въпроса за размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ, е налице и трайна и непротиворечива съдебна практика, според която размерът се определя от съда в рамките на предвидения такъв в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.9, ал.1 от наредбата за изготвяне на писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7. В конкретния случай присъдения от съда размер на възнаграждението за оказана безплатно адвокатска помощ е минималния такъв, посочен в чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г., поради което възражението за прекомерност на същото се явява неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 484/07.10.2019 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 328/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: