О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 29.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1456/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. С. и Е. М. С. чрез техния пълномощник адв. Ал. Ж. против определение № 29 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 148/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. С. и Е. С. частна касационна жалба срещу определение № 1936 от 21.06.2018 г. по гр.д. № 368/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 880 от 17.11.2018 г. по гр.д. № 392/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което са оставени без разглеждане предявените с молба от 01.06.2015 г. искове, молбата е върната и производството по тях е прекратено.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че обжалвано определение прегражда достъпа им до правосъдие и противоречи на разпоредбите на процесуалния закон.
В отговор на частната жалба ответната страна Община Самоков изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу въззивно определение, което не попада в категорията на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване. С него е потвърдено определение на първоинстанционен съд за отказ да се приеме за съвместно разглеждане предявен от жалбоподателите инцидентен установителен иск за установяване, че на основание придобивна давност са собственици на вещно право на строеж. За да направи извод, че частната касационна жалба е недопустима, съставът на ВКС се е позовал на задължителните указания, дадени в т. 7а от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване, защото то не е преграждащо и не лишава страната от възможността да установи спорното правоотношение в отделен процес.
Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При наличието тълкувателно решение, в което изрично е прието, че отказът да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на самостоятелно обжалване, съставът на ВКС, сезиран с частна жалба срещу такъв акт, е длъжен да се съобрази с тази задължителна съдебна практика, което и е сторил в случая.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 29 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 148/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: