О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
гр. София, 03.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2101 и присъединеното към него ч.гр.д. № 2100 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на И. А. Т. и Е. П. Т. от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. Т. срещу определение № 152 от 18.01.2018г. постановено по ч.гр.д. № 11/2018г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от съдебно заседание на 21.11.2017г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, с което производството е прекратено в частта по предявения иск за установяване, че спорната реална част от недвижим имот не представлява път /улица/.
Жалбоподателите намират определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано; считат, че въззивният съд е подвел фактите под неправилна квалификация, а именно по чл. 124, ал. 4, пр. 2 ГПК, вместо по чл. 124, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат основанието на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ при наличие на два юридически акта /в случая решение за съдебна делба и договор за доброволна делба/, които съществуват паралелно в правния мир, налице ли е правен интерес за собственика да установи със сила на пресъдено нещо правото си на собственост, при положение, че единият акт го легитимира като собственик на реална част от недвижим имот, а другият акт му се противопоставя и се използва срещу него, доколкото отразява същата реална част от земната повърхност като път за обществено ползване; 2/при спор относно принадлежността на част от земната повърхност към път за обществено ползване, налице ли е правен интерес за действителния собственик от предявяване на иск за признаване за установено по отношение на оспорващите правото му на собственост, че тази част от земната повърхност е към собствения му имот и не представлява път за обществено ползване; 3/ каква е правната квалификация на такъв иск – по чл.124, ал.1 ГПК или иск по чл. 124, ал.4, пр. 2 ГПК; 4/ ако искът е с правна квалификация чл.124, ал.4, пр.2 ГПК и като такъв е недопустим, как в този случай държавата изпълнява задължението си по чл. 13 ЕКПЧОС да осигури на действителния собственик ефективни правни средства за защита на накърнените му от спора права и достъп до справедлив съдебен процес. Жалбоподателите считат въпросите за разрешени в противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК и решение № 35 от 01.09.2015 г. по т.д. № 407/2014 г. на ВКС, II т.о.; алтернативно сочат основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С писмени отговори ответниците по частната жалба М. П. Т. и А. В. Ц., оспорват същата като твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендират присъждане на разноски.
Към настоящето дело е присъединено за съвместно разглеждане ч.гр.д.№ 2100 от 2018 г., образувано по частна жалба на касаторите срещу определение № 547 от 28.02.2018г. г. по ч.гр.д. № 11 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено определение № 152 от 18.01.2018 г. в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по иск на Е. П. Т. и И. А. Т. срещу М. П. Т. и А. В. Ц. за установяване, че ищците са собственици на реална част, заключена между точки 1,2,3,4 и повдигната с жълт цвят на приложената по делото скица, с площ от 121 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2723.783, находящ се в [населено място], с.о. „В.”, целия с площ от 577 кв.м. Ищците претендират да са собственици на поземления имот на основание договор за покупко-продажба от 2007г.; сочат, че имотът им винаги е бил в границите, в които е и към момента и включва спорната реална част. Ответниците са собственици на съседни имоти: ПИ 597, ПИ 974 и ПИ 601 и оспорват правото на собственост на ищците като считат, че процесната реална част представлява път за обществено ползване. В уточнение на иска ищците са посочили, че ответниците се позовават на заповед №19/14.01.1982г., с която по административен ред е определено трасе за преминаване, поради липсата на достъп до вътрешния имот към онзи момент въз основа на постигнато между собствениците споразумение. Според ищците действието на заповедта е било временно и е отпаднало след отварянето на пътища за обслужване на вътрешните имоти. Поради това петитумът им е: а/ да се признае за установено, че процесната част, подигната в жълт цвят на приложената скица, попада в границите на имот с идентификатор 10135.2723.783, който е собственост на ищците; б/ да се признае за установено, че в периода от 28.07.1989г. до момента на предявяване на иска тази част не е била път/улица, предназначена за обществено ползване, нито върху нея е съществувало учредено или уговорено сервитутно право като ограничено вещно право.
С протоколно определение от 21.11.2017г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на втората претенция – за установяване, че процесната част от имота не е била път /улица/. Намерил е иска в тази част за недопустим, като противоречащ на чл.124, ал.4, изр.2 ГПК.
Въззивният съд с обжалвания акт е потвърдил определението за прекратяване. Изтъкнал е, че искането за произнасяне по въпроса дали тази е част е била или не е била път/улица е претенция за установяване на факт, а такъв иск съобразно разпоредбата на чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК е допустим само в случаите, предвидени в закона.
Наред с това, съдът е обърнал внимание, че освен този иск, ищците са предявили и отрицателен установителен иск, че не съществува право на преминаване на ответниците върху процесната част, който иск е допустим и следва да бъде разгледан, като е дал указания за изготвяне на доклад по този иск.
Настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия от поставените правни въпроси, които уточнени се свеждат до определящия за изхода на производството въпрос: представлява ли установяване на факт и допустим ли е иск за установяване дали част от поземлен имот представлява път/улица за обществено ползване. Цитираната и приложена практика не дава отговор на конкретния въпрос, поради което обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл. 124, ал.4, пр.2 ГПК искове за съществуване на факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи. Фактът е нещо, което действително е станало, случило се е или съществува. Когато факт от действителността е предвиден в хипотезиса на правна норма и при наличието му настъпват последиците в диспозицията на правната норма, този факт е юридически факт. Правоотношението се определя като правна връзка, последица от действия на лицата, върху които са въздействали юридически факти; тази връзка се състои от субективни права и правни задължения.
Дали определена част от земната повърхност представлява улица или път е въпрос, който се разрешава не по външните видими белези /в който случай би съставлявал факт/, а въз основа на правно уредения статут на тази земна повърхност. Правна уредба на пътищата и улиците се съдържа в Закона за пътищата и в Закона за устройство на територията. Нормативно определение за път дава разпоредбата на §1,т.1 от ДР на Закона за пътищата – „път” е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.
В §5,т.11 ДР на ЗУТ е дадено определение на „урегулиран имот“, при което са използвани термините „улица” и „път”. Така, урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Съгласно чл.14, ал.1 ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици, квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване; съгласно ал.4 на същата разпоредба урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Чл.80 ЗУТ съдържа изисквания за широчината на обслужващите улици, а чл. 112, ал.2, т.9 ЗУТ включва в предмета на регулиране с подробен устройствен план уличната мрежа и алеите.
От горното е видно, че за разрешаването на възникнал спор дали част от поземлен имот представлява път /или улица/ е необходимо да се установи и проследи нейният правен режим според предвиждането на съответните планове за конкретната територия. А това означава да се установят правоотношенията /вкл. правата и задълженията/, които създава това правно урегулиране на територията. Ето защо, не може да се приеме, че искът за установяване дали част от поземлен имот има статут на път или улица, е иск за установяване на факт и като такъв е недопустим.
Тъй като в обжалваното определение е възприето противоположното разрешение, то актът на Варненски окръжен съд следва да се отмени. На отмяна подлежи и потвърденото първоинстанционно определение за прекратяване на производството по този иск. Делото следва да се върне за разглеждане на иска, заедно с останалите надлежно предявени такива, включително отрицателния установителен иск, че не съществува право на преминаване на ответниците върху процесната част, който допустим, както правилно е посочил въззивния съд.
По частната жалба срещу определение № 547 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 11 от 2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено определение № 152/18.01.2018г. по същото дело в частта за разноските. Предвид отмяната на преграждащото определение на Варненски окръжен съд, то на отмяна подлежи и определението по чл.248 ГПК, с което са присъдени разноски във връзка с прекратяването на производството.
.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152 от 18.01.2018г. постановено по ч.гр.д. № 11/2018г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ горепосоченото определение и потвърденото с него определение от съдебно заседание на 21.11.2017г. по гр.д. № 10733/2016г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено в частта по иска за установяване, че реална част, заключена между точки 1,2,3,4 и повдигната с жълт цвят на приложената на л. 13 от делото скица, с площ от 121 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2723.783, находящ се в [населено място], м.”Т.”, не представлява път /улица/ за обществено ползване.
ОТМЕНЯ определение № 547 от 28.02.2018г. по ч.гр.д. № 11/2018г. на Варненски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Връща делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: