Определение №131 от 31.3.2020 по ч.пр. дело №77/77 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 131

гр. София, 31.03.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 77/2020 г., при което констатира следното:

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. Ж. Н. чрез пълномощника й -адв. П. К. против определение №3277 от 08.10.2019г. по гр.д. №5992/17г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по молбата – ЗД “Бул Инс“ АД, [населено място], не е заявил становище.
За да се произнесе по частната жалба, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по молба на частният жалбоподател Н., чрез процесуалният й представител – адв. П. К., с искане за изменение на поставеното решение по иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ в частта му за разноските и по-конкретно изменение, свързано с отмяна на присъдените с решението разноски на ответника за адвокатско възнаграждение. Съдът е оставил без уважение така подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК, като е приел, че твърдението на молителя Н., че пълномощника на противната страна не я е представлявал, а този който я е представлявал нямал редовно упълномощаване е фактически невярно. От данните по делото се извеждало, че съгласно договора за правна защита и съдействие адв. Г. удостоверявал редовно направените пред въззивната инстанция разноски за процесуално представителство, като същият можел да преупълномощи и други адвокати, което е направил в случая / съгласно даденото пълномощно л.26/Така е достигнат извода, че адв. И. редовно е представлявал страната, с оглед надлежно делегираните му права,разноските са реално направени и съответно пропорционално на постигнатия правен резултат и присъдени.
Определението е правилно.
С частната си жалба, адв. П.К., като пълномощник на С. Ж. е поддържала, че в случая не следвало да се присъждат разноски на противната страна, тъй като процесуално представителство не било осъществено от адвоката, на който се твърдяло, че било платено, а осъществилия представителство адвокат се явявал на собствено основание и за него не били правени разноски от страната.
Доводите са правно несъстоятелни.
Съгласно разпоредбата н чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът по оставената без уважение жалба на противната страна – сега частен жалбоподател е установил по спора, че е направил разноски в размер на 700лв. за процесуално представителство. Извън това, че по първоинстанционното производство / л.27/ е налице изрично преупълномощаване / противно на твърдението на частния жалбоподател/ на адв. Ал. И., представлявал активно страната пред въззивния съд, то и неговата представителна власт, като и основанието, на което представлява страната, или качеството на услугите му не могат да бъдат въвеждани като основание за отмяна на акта от противната страна, поради забраната на чл.26,ал.2 ГПК. Осъщественото представителство касае само страните по договора, с който то е установено. Доколкото са удостоверени и реално заплатени разноски за един адвокат, съобразно изхода на спора те се дължат, а дали този адвокат е упражнил надлежно правата си, дали е преупълномощил друг адвокат или е предоставил непълноценна правна защита на представлявания от него, са все доводи именно по изпълнение на договора,учредяващ представителството, по който частният жалбоподател не е страна и не може да го ползва като основание за отмяна на решението или за освобождаване от законно установено задължение.
За дължимостта на разноските, съобразно т.1 ТРОСГТК №6/12г. следва да са налице доказателства, удостоверяващи извършването им и заплащането от страната, на която е предоставено представителството.Противната страна, която ги дължи, поради неоснователното повдигане на спора пред въззивният съд не може с доводи за неупражнено процесуално представителство, респективно с незадоволително такова да се освободи от възлагането на разноски.С оглед това, постановеното определение следва да бъде потвърдено
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВРЪЖДАВА. определение №3277 от 08.10.2019г. по гр.д. №5992/17г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top