Определение №131 от 4.3.2014 по гр. дело №314/314 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
гр. д. № 314/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 131

София, 04.03.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 314/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Б. Г. Г., Б. Т. Б. и И. Т. Б., тримата от [населено място], Столична община са подали касационна жалба срещу решение от 14.08.2013 г. по гр. д. № 14341/2012 г. на СГС, ІІ – б отд., с което е потвърдено решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 42181/2010 г. на СРС, ГК, 75 с-в, с което е допуснато извършване на делба на съсобствения между страните имот УПИ VІІ-405 от кв. 31 по плана на [населено място], [населено място]. Касационният довод е за необоснованост на решението, в частта, с която е прието, че площта от 94 кв. м., която е била част от кадастралната основа на парцела и е отредена за улица тупик, не е собствена на страните и искът да се допусне делба и на нея е неоснователен.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанията по чл. 280, ал.1 т. т. 1-3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос приложен ли е регулационния план, с който част от имот е отреден за прокарване на улица тупик, ако не е извършена процедура за отчуждаване на тази площ и улицата не е прокарана.
Ответниците по касация Е. Г. и И. Б. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че общият на страните наследодател В. Г. е придобил през 1956 г. на основание договор за покупко-продажба дворно място, съставлявало парцел V в кв. 31 по плана на [населено място] с площ от 1195 кв. м. по действалия към този момент план от 1927 г. С приета техническа експертиза е установено, че в следващия план от 1965 г., парцелът е бил заснет като имот пл. № 379, с площ от 1152 кв. м., за който е бил отреден парцел VІІ-379 с площ от 1141 кв. м. В следващия регулационен план от 1988 г., който е и сега действащ, в кадастралния план парцелът е заснет като имот пл. № 405 и за него са отредени два парцела VІІІ-405 и VІІ-405 с площи съответно от 570 и 523 кв. м. като част от имот пл. № 405 с площ от 94 кв. м. е предвидена по регулационния план за улица тупик (задънена улица), която да обслужва парцел VІІІ-405, който няма излаз на улица.
Това регулационно решение е в съответствие с извършеното между съсобствениците към 2008 г. разпределение на ползването на дворното място с влязло в сила решение по гр. д. № 125758/2008 г. на СРС, постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС между страните Е. и В. Г. и Т. Б. Г., наследодател на ответниците по иска за делба. С това решение е определена и част от имота за общо ползване, наречена проход, с ширина 3 м. и дължина 28.40 м., през който се осигурява възможност за преминаване от улицата към дъното на парцела. Проходът е означен с букви А-Б-Д-Е-А, в скицата, която е неразделна част от решението.
Районният съд е допуснал да се извърши делба на двата УПИ и не се е произнесъл по искането за делба и на частта с площ от 94 кв. м. от имот пл. № 405, отредена за улица.
Решението е обжалвано само за това, че неправилно са определени и индивидуализирани имотите, предмет на делба.
Във въззивното производство е установено, че предвидената задъдена улицата не е прокарана, няма данни да е проведена процедура за отчуждаване на тази площ за това мероприятия. Приетата от въззивния съд експертиза е установила, че регулационния план е приложен по отношение на дворищната регулация, но планът не е приложен по отношение на уличната регулация.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че прокарването на задънената улица е мероприятие по застроителния и регулационен план (ЗРП). Имотът не е отчужден по предвидения в З. отм. ред. При влизане в сила на ЗУТ ЗРП не е бил приложен, но съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ той е запазил действието си. Страните не са установили дали спорната ивица не е била завзета за мероприятието и съответно дали не са налице предпоставките по чл. 33, ал.1 или 2 З., при които парцелните граници се приемат за имотни. Не е доказано обстоятелството, че регулационния план не е произвел отчуждително действие по отношение на отредените 94 кв. м. за улица-тупик.
Допускането до касационна проверка се иска по въпросите приложима ли е нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 З. отм. по отношение на плана за улична регулация.; приложима ли е и нормата на чл. 22 З. и § 6 от ПЗР на ЗУТ.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по поставените материалноправни въпроси.
Предмет на иска за делба са два УПИ VІІІ-405 и VІІ-405 по действащия план на [населено място], индивидуализирани с границите им, определени със този план, съгласно формулираният петитум. Площта от 94 кв. м. от имот пл. № 405, която с уличнорегулационния план е отредена за задънена улица и чрез която се осигурява достъп до УПИ VІІ-405 и лице за него, не е част от урегулираните поземлени имоти, предмет на делба и не е заявена като предмет на делба в петитума на исковата молба. Тази част не е била отчуждена за предвиденото улично мероприятие, тя е останала собственост на собствениците на имот пл. № 405, но предвид предназначението й се използва за осигуряване достъп към парцел VІІІ-405, който няма излаз към улица. Това регулационно предвиждане е способът да се отредят два парцела за имота, което отреждане е било съобразено и със застрояването им с две самостоятелни жилищни сгради, принадлежащи на различни собственици. Съобразено е и с това, че когато имотът не граничи с улица, от която да му се осигури лице, то това може да се направи с предвиждане на улица тупик (чл. 55 ППЗТСУ). С предназначаването на тази площ с плана от 1988 г. за изграждане на задънена улица, тя е останала извън границите на УПИ VІІ-405, определени с дворищно-регулационния план и няма статут на самостоятелен обект по дворищно-регулационния план. През 2001 г. е одобрена кадастрална карта и регистър, в която УПИ VІІІ-405 е заснет с идентификатор 12084.2700.1752, а УПИ VІІ-405 е заснет с идентификатор 12084.2700.1753. Площта от имота, отредена за задънена улица, е заснета като самостоятелен имот с № 12084.2700.1754. Няма данни да е издавана заповед за изменение на кадастралната карта.
Задънената улица представлява част от уличната мрежа и е мероприятие по уличнорегулационния план. Реализирането на предвижданията по този план не е свързано със срок. Този план съгласно § 6, ал. 1 ПЗР на ЗУТ е запазил действието си. Съсобствениците не са провеждали процедура за освобождаване на този терен от предназначаването му за мероприятие по уличнорегулационния план, поради което съдът правилно е съобразил регулационния статут на този терен и е намерил, че той не може да бъде предмет на делба.
Неотносими в случая са нормите на чл. 33, ал. 1 и чл. 2 З. отм., които са приложими при изменение на дворищно-регулационния план на основанията по чл. 32, ал. 1, т. т. 2, 4 или 5 З.. Установено е, че застроително-регулационния план от 1988 г. не е променян и е заварен при влизане в сила на ЗУТ. Въззивният съдът не е изградил решаващите си изводи въз основа на това следва ли да се приложат тези норми, а на факта, че въпросната ивица земя се използва по предназначението й, определено с уличнорегулационния план за осигуряване на достъп до имота.
Поставените въпроси на обосновали решаващите изводи на съда, поради което не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.08.2013 г. по гр. д. № 14341/2012 г. на СГС, ІІ – б отд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top