О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 05.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 784 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 293 от 13.12.2018 г., по в.т.д.№ 642/2017 г. Варненският апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 516 от 21.07.2017 г., по т.д.№ 380/2016 г., е отхвърлил, като неоснователни, предявените от „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, с.Баните, С. област срещу „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на следните решения на Общото събрание на съдружниците в ответното търговско дружество: за актуално разпределение на капитала в размер на 5 000 лева, който става изцяло собственост на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; за промяна правната форма на дружеството от ООД в ЕООД; за освобождаване на досегашния управител на Я. К. П. и продължаване на управлението само от управителя М. Ж. А.А. Ал-Т.; за приемане на нов учредителен акт на дружеството, съобразен с промените, обективирани в „Протокол от заседание на ОС на съдружниците в „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД от 15.03. 2016 г., подписан само от М. Ж. А.А. Ал-Т., като представляващ съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД. Със същото решение е потвърден съдебния акт на Варненския окръжен съд № 516 от 21.07.2017 г., по т.д.№ 380/2016 г. и в следните части: за отхвърляне на предявените искове от „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД срещу „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията на ОС на съдружниците на ответното търговско дружество за изключване на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД като съдружник в „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД; за поемане на дружествените дялове на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД от съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД ; за предявяване на искове срещу управителя Я. К. П., обективирани в „Протокол от заседание на ОС на съдружниците в „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД от 15.03. 2016г., подписан само от М. Ж. А.А. Ал-Т., като представляващ „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; за отхвърляне исковете на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД срещу „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД по чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна решенията на ОС на съдружниците на „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, проведено на 15. 03. 2016 г., с които: 1.) „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД е изключен като съдружник в „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД; 2.) дяловете на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД се поемат от съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; 3.) да се предявят искове срещу Я. К. П., в качеството му на управител на „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД и които са обективирани в констативен протокол рег.№ 2110/16 г., т. 1, № 70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег.№ 214 на КЧН и в „Протокол от заседанието на О. в същото търговско дружество от 15. 03.2016 г.”, подписан само от М. Ж. А.А. Ал-Т., като представляващ съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; за оставяне без уважение молбата на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, като въззивник, за допълване на постановеното по делото решение № 516 от 21.07.2017 г., както и за прекратяване, като недопустимо, производството по т.д.№ 380/2016 г. на Варненския окръжен съд и по т.д. № 642/2017 г. на Варненския апелативен съд по отношение на предявените при условията на обективно евентуално съединяване искове на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД срещу „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на О. в ответното търговско дружество от 15.03.2016 г., обективирани в „Протокол от заседанието на О. в същото търговско дружество от 15.03.2016 г.”, подписан само от М. Ж. А.А. Ал-Т., като представляващ съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд е останал ищецът „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, който го е обжалвал в срока по чл.283 ГПК.
Същият е подал и частна жалба срещу решение на Варненския апелативен съд № 293 от 13.12.2018 г., по в.т.д.№ 642/2017 г., в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на предявените евентуални искове по чл.74, ал.1 ТЗ, поддържайки, че в тази част въззивният съдебен акт притежава правната характеристика на определение.
І.По подадената касационна жалба:
Касаторът въвежда оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, който порок, самостоятелно основание за достъп до касация по см. на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, е аргументиран с наличие на визираната в чл.229, ал.1, т.4 ГПК процесуална пречка за постановяването му – висящ преюдициален спор между същите страни, предмет на разглеждането т.д.№ 84/2017 г. на Смолянския окръжен съд.
При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.357 и сл. ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила- чл.154, ал.1 и чл. 196, ал.3 ГПК, поради което иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди ”очевидна неправилност” на въззивния съдебен акт, предмет на подадената касационна жалба. Аргументите са, че изводът на въззивния съд, според който при внесени средства по сключен договор за гражданско дружество право на всяка от страните по договора е да иска връщане на получените от другата страна суми, особено когато за получаването им не е налице основание, противоречи на чл.357 и сл.ЗЗД. Счита, че така възприетото разрешение е в противоречие и с императивните разпоредби на чл.358, ал.2, изр.1 и чл.361 ЗЗД, първата от които дефинира общност между съдружниците, а втората изключва каквото и да било връщане на средства преди разпределение на печалбите и загубите от дейността на гражданското дружество.
Позовавайки се отново на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и подлагайки повторно на обстоен анализ съобразителната част на обжалвания съдебен акт, която е предмет на обсъждане и в касационната жалба, жалбоподателят сочи едновременно и наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.1.”Допуска ли материалният закон съдружник в гражданско дружество(чл.357 и сл.ЗЗД) да иска връщане на внесените пари преди прекратяването на договора и извършването на цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършваната съвместна дейност?”; 1.2. ”Задължено ли е учреденото по реда на чл.357 и сл.ЗЗД гражданско дружество да води отделно счетоводство?”; 1.3. Следва ли съдът да възприеме заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?”; 1.4.” Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет на делото доводи на страните и доказателства, събрани пред него и пред първоинстанционния съд?”; 1.5. ”От кога има действие решението на ОС на съдружниците за изключване на съдружник във вътрешните отношения между съдружниците и тези между тях и ООД ? и „ От посочения в чл.140, ал.4 ТЗ момент спрямо всички, или още от момента на гласуването – за дружеството и за съдружниците, а само за трети лица- от вписването в Търговския регистър?”;
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на поставените въпроси № 1.1.; № 1.2; са цитирани решения по чл.290 ГПК на ВКС: № 34 от 06.03.2013г., по т.д.№ 94/2012 г. на ІІ т.о.; № 78 от 17.06.2009 г., по т.д.№ 756/2008 г. на ІІ т.о.; № 119 от 20.10.2011 г., по т.д.№ 711/2010 г. на І т.о.; № 176 от 16.07.2014 г., по гр.д.№ 594/2013 г. на ІІІ г.о. , като по отношение на въпрос № 1.2. се поддържа и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
За илюстрация на допълнителното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на въпрос № 1.3, е посочена казуална практика на ВКС обективирана в решения по чл.290 ГПК: № 60 от 25. 03.2013 г., по т.д.№ 475/2012 г. на ІІ т.о.; № 144 от 07. 10. 2010 г., по т.д. № 806/2009 г. на ІІ т.о.; № 108 от 16. 05.2011 г., по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о.; № 762 от 20.07.11 г. , по гр. д. № 1371/2009 г. на І г.о., а по отношение на въпрос № 1.4 : решение № 251 от 06.03.2018 г., по т.д.№ 593/17 г. на ІІ т.о.; решение № 212 от 01.02.2012 г., по т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 127 от 05. 04.2011 г., гр.д.№ 1321/2009 г. на ІV г.о.; решение № 68 от 24.04.2013 г., по т.д.№78/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 134 от 30.12.13 г., по т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о.
Поддържаното, по отношение на въпрос № 1.5., селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е аргументирано с необходимост от изоставяне, респ. конкретизиране( доразвиване) на формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.140, ал.4 ТЗ, която последна е материализирана в решения на ВКС: № 86 от 01. 09.2017 г., по т.д.№ 108 /2016 г. на ІІ т.о.; № 690 от 03.12.2008г., по т.д. № 349/2008 г. на ІІ т.о.; № 135 от 09.11.2009г., по т.д.№ 184/2009 г..на І т.о. ; № 39 от 15.04.2011г., по т.д.№ 526/2010 г. на І т.о. и № 90 от 11. 09. 2009 г., по т.д.№ 439/2008 г. на ІІ т.о.
Изложените са подробни съображения, основани на конституционните разпоредби на чл.56 и на чл.122 от Конституцията на Р. България и невъзможността, в несъответствие с гарантираните със същите права, „изключеният съдружник” да реализира защитата си срещу решенията на „оставащия” съдружник и преклузията, която те ще формират, предвид установеният от законодателя срок по чл.74, ал.2 ТЗ за оспорването им по съдебен ред.
Позовавайки се на застъпено в правната доктрина становище, че решението за изключване не е противопоставимо никому, щом е оспорено по съдебен ред, жалбоподателят поддържа още, че разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъла, възприет в цитираната съдебна практика на ВКС по приложението й, поради което изоставянето й, чрез даване на различно тълкуване на закона, би способствало за установяване на точния му смисъл, което от своя страна би допринесло и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, като излага подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното от страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, норма аналогична на отменената по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Следователно в разглежданата хипотеза, както е разяснено и в мотивите на ТР № 1/17 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, законодателят няма предвид каквато и да е връзка между две висящи пред гражданския съд дела, а такава конкретна зависимост помежду им, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение по обуславящото дело.
Изрично разяснено е също в мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г., по т.д. № 2/14 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/ 07.05.2014 г., по т.д.№ 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК е налице само когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.Следователно визираната обусловеност, както е пояснено и в т.5 от ТР № 7/31. 07. 2017 г., по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, означава да е налице съотношение между различните спорни предмети по двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
Не такъв е разглежданият случай. Дори само от повърхностната съпоставка между твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към същата за предмета на образуваното пред Смолянския окръжен съд т.д. № 84/2017 г. и основанието, послужило за изключване на ищеца, като съдружник сочи на отсъствие на обусловеност между двата спора по см. на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК.
Отделно, че според мотивите в обжалвания съдебен акт по предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решението на О. за изключване на ищеца „невръщането” на предоставената на същия сума от 1 200 000 евро по договора за сътрудничество и съвместна дейност от м. 11.2013 г., за който в отговора на исковата молба се твърди, че прикрива договор за заем, е едно от нарушенията в цялостното поведение на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, определящи го, като насочено срещу интересите на ответното търговско дружество по см. на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.1, пр.3 ГПК. Квалифицирана форма на неправилност и самостоятелно специфично основание за достъп до касация очевидната неправилност, според формираната последователна практика на ВКС, е налице само при наличието на такъв тежък порок, който може да бъде констатиран от състава на касационната инстанция без необходимост от извършване на присъщия й същински касационен контрол – анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следователно очевидно неправилен по критерия на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, в които се включва и соченото от жалбоподателя нарушение на чл.358, ал.2 и сл. ЗЗД, неправилността на обжалваното въззивно решение, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила, респ от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Единствено за пълнота на изложеното следва още да се посочи, че при договора за гражданско дружество, по силата на императивното правило на чл. 358, ал.2 ГПК внесените пари, заместими вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба са обща собственост на съдружниците и съответно рискът от тяхното погиване, повреждане и пр. се носи от всички съдружници, но изведеният в противен смисъл правен извод в обжалвания съдебен акт, че право на всяка от страните по договора за съвместна дейност е да иска връщане на получените от другата страна суми, особено когато за получаването им не е налице основание, би бил принципно неверен, само ако при осъществявания от касационната инстанция същински касационен контрол, възложен й от процесуалния закон след допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, се установи, че процесният договор притежава правната характеристика на договор за гражданско дружество и сочената сума е внесена за общо ползване. Следователно не е налице такъв видим порок, който чл.280, ал.2, пр.3 ГПК визира.
Отделно е, че дори и изведеният от Варненския апелативен съд правен извод да е несъвместим с правната уредба на гражданското дружество по ЗЗД, то доколкото същият не е единствено обуславящ за постановения краен правен резултат по приетите за допустими конститутивни искове, основани на чл.74, ал.1 ТЗ, основание да се квалифицира решението на Варненския апелативен съд за очевидно неправилно, отсъства.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване, обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел за безспорни установените при разглеждане на делото пред Варненския окръжен съд, след съединяването му с т.д.№ 663/2016 г. на същия съд( определение № 17744/ 19.05.2016г.), следните факти: че на 15.03.2016 г. в 12 ч. в заседателната зала на кантората на нотариус Ж. Тикова, с рег.№ 214 на КЧН в [населено място] е проведено ОСС в „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, за което е съставен протокол № 2110/2016 от същия нотариус, чието заверено копие е представено по делото( л.11-15); че О. е свикано с единодушно решение на друго О., проведено на 20.01.2016 г., при дневен ред, съгласно приложен и неоспорен в процеса констативен протокол, рег. № 424/16 г. от 20. 01. 2016 г. на нотариус Тикова (л.263-266): 1.)Вземане на решение за изключва на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, като съдружник в „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД и 2.) Вземане на решение за предявяване на искове срещу управителя на дружеството Я. К. П., в качеството му на управител на „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД и място на провеждане – нотариалната кантора на нотариус Тикова; че ОС на съдружниците е започнало „ в уречения ден и час” и на него са присъствали лично управителя на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД – Я. К. П., представляван от адв.С. и М. Ж. А.А. Ал-Т., като управител на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД, представляван от адв.А.; че след изявления на участвалите в събранието съдружници, отразени в протокола на О., е проведено гласуване по т.1 от дневния ред, в което е участвал само управителят на съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД – М. Ж. А.А. Ал – Т., представляван от адв. А., обявил, че взема две решения – за изключване на съдружника „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ООД и за поемане на дяловете на изключения съдружник от „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; че несъгласен с тези решения е бил представителя на изключения съдружник – адв.С.; че след приключване на гласуването е разгледана т.2 от дневния ред и Ал-Т. е обявил вземане на решение за предявяване на искове срещу Я. П. в качеството му на управител на „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД; че в това гласуване отново е участвал само представителят на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД – Ал-Т.; че след проведеното гласуване представителите на съдружниците са изразили противоположни становища относно правото на изключения съдружник „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД да гласува по т. 2 от обявения дневен ред; че представителите на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД са напуснали събранието – факт, изрично отразен в протокола на нотариус Тикова(л.13); че съдружникът „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД , чрез адв. С., е изразил несъгласие за закриване на ОС и приключване на протокола, по съображения, че същото следва да продължи по останалите точки от дневния ред; че след напускане на съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД воденето на протокола е прекратено, като в същия е удостоверено прочитането и подписването му от участвалите в ОС съдружници – М. Ж. А.А. Ал – Т. лично и като управител на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД и Я. К. П., лично и като управител на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД с изрично отразяване несъгласието му с изключването.
За безспорен между съдружниците, с оглед изричните им изявления (л.3289 – дело ВОС), е приет и фактът, че паралелно ОСС не е провеждано на 15.03.2016 г., както и че за проведеното на 15.03.2016 г. Общо събраните на съдружниците на „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД е съставен втори протокол, в приложено заверено ксероксно копие по делото(л.13-15 т.д.№ 663/16 г. и л.3 313 -3315 т.д.№ 380/16) – частен диспозитивен документ. Не се спори още, че в този втори протокол са посочени следните факти: проведено на 15.03.2016 г. в 12 ч. Общо събраните на съдружниците на „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД при дневен ред: 1.) Вземане на решение за изключването на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, като съдружник в „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД и 2.) Вземане на решение за предявяване на искове срещу управителя на дружеството Я. К. П., в качеството му на управител на „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД; лично присъствие на представляващите дружествата – съдружници; осъществените разисквания ( без посочване изявленията на участниците в ОС); констатации от фактическа страна на обстоятелствата по т.1 от дневния ред и преминаване към гласуване, с отбелязване, че съдружникът „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД не участва в него; както взетите вече решения за изключване на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, за поемане дяловете на изключения съдружник от „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД, за актуално разпределение на капитала, ставащ изцяло собственост на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; промяна в „правната форма” на дружеството от ООД в ЕООД; за освобождаване на досегашния управител Я. К. П.; за продължаване на управлението само от управителя М. Ж. А.А. Ал – Т.; за приемане нов учредителен акт на дружеството; за приемане на решение по т.2 от дневния ред – за предявяване на искове срещу Я. П., в качеството му на управител на „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД. Отразено е също, че след изчерпване на дневния ред Общото събрание е закрито и съставеният протокол е подписан от М. Ж. А.А.Ал – Т. за съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД, полагането на чийто подпис е нотариално удостоверено от нотариус Ж.Тикова.
С оглед оспорената от ответника допустимост на предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК въззивният съд, е приел, че предвид въведеното с исковата молба твърдение за несъществуване на решенията на О., обективирани в оспорения протокол от 15.03.16 г., извън констативния такъв от същата дата, но съставен от нотариус Тикова, респ., че тези решенията са ненадлежно взети, поради непровеждане на визираното в частния диспозитивен документ Общо събрание на съдружниците от същата дата, обуславя изискуемия се за ищеца правен интерес от търсената по този ред защита, поради което е възприел същите за допустими. Като допълнителен аргумент за наличие на правен интерес за ищеца въззивният съд е посочил предприетото, чрез заявление А4 вх.№ 20160315171025, вписване по партидата на „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД на новонастъпили от процесните решения обстоятелства, обективирани в оспорения протокол и попадащи в категорията, подлежащи на вписване.
По същество на предявените установителни искове Варненския апелативен съд е приел, че отразените в съдържанието на протокола от проведеното на 15.03.2016 г. ОС на съдружниците на „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, подписан само от управителя на съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД – М. Ж. А.А.Ал- – Т. решения: „актуално разпределение на капитала в размер на 5 000.00 лв., който става изцяло собственост на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД; промяна правната форма на дружеството от ООД в ЕООД; освобождаване на досегашния управител Я. К. П. и продължаване управлението само от управителя М. Ж. А.А.Ал- – Т.; приемане на нов учредителен акт на дружеството, съобразен с извършените промени, не са липсващи (невзети) по см. на задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и удостоверяват заявените за вписване в ТР обстоятелства, поради което е отречена и основателността на предявените искове за установяване на тяхната нищожност.
При обосноваване на постановения краен правен резултат по предявените положителни установителни искове, въззивната инстанция, обсъждайки представените по делото два протокола с различно съдържание за проведено на 15.03.2016 г. О. на „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, е съобразила категоричното заключение на изслушаната в откритото производство по чл.193 ГПК съдебно-графологична експертиза, както и показанията на разпитаните свидетели Д.И., В.Б. и Ив.З., които последни е преценила в съответствие с процесуалното правило на чл. 172 ГПК.
Изложени са съображения, че доколкото при съвкупния анализ на ангажираните доказателства съдържанието на съставения протокол от продължилото Общо събраните на съдружниците от 15.03.2016 г. – подписан само от управителя на ”КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД, М. Ж. А.А.Ал- – Т. не е опровергано по отношение на отразените в него допълнителни, спрямо решенията по констативния протокол на нотариус Тикова, подписан от съдружниците, който обвързва съда с материалната доказателствена сила на официален документ,то липсва основание за изключването му от доказателствения материал по делото.
Поради това и след преценка на същия е изграден правен извод, че допълнително отразените в него за взети решения от ОС на съдружниците, са последица от решението за изключване на съдружника „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, което решение – имащо незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, е проявило още към този момент разпоредените от закона правни последици. Следователно за останалия съдружник в „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД не е съществувала законова пречка да вземе самостоятелно атакуваните допълнителни решения, гласувани единодушно след изчерпване на обявения дневен ред, без да е необходимо свикване на ново О. и спазване на установената от законодателя формална процедура. По същите съображения, като ирелевантно за действителността на оспорените решения, е отчетено и отсъствието на представителите на изключения съдружник – адв. С. и управителя П.. Доколкото в останалата част процесният протокол, подписан единствено от М. Ж. А.А.Ал – – Т., като представляващ съдружника ”КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД е със съдържание напълно идентично с действията, изявленията и решенията, осъществени пред нотариус Ж.Тикова и удостоверени от последния по предвидения в закона ред, то според Варненският апелативен съд, съставеният частен документ отразява действително настъпилите обстоятелства по провеждане на О. и взетите от върховния му колективен орган конкретни решения, което е достатъчно, за отхвърляне установителните искове по чл.124, ал.1 ТЗ, като неоснователни.
С оглед приетата неоснователност на предявените главни искове въззивният съд се е произнесъл и по заявените евентуални искове по чл.74, ал.1 ТЗ.
Счел е, че доколкото конститутивният иск по чл.74 ТЗ, по който е образувано присъединеното т.д. № 663/2016 г., е втори, т.е. заявен след предявяване на такъв, предмет на вече образувано пред Варненския окръжен съд т.д.№ 380/16 г. и към датата на вземане на оспорваните допълнителни решения на О. от 15. 03. 2016 г., отразени в протокола, подписан само от съдружника ”КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД, чрез управителя му М. Ж. А.А.Ал – Т., ищецът не е активно легитимиран, тъй като е загубил качеството на съдружник в „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, поради изключването му от О., проведено на същата дата, решаващият състав на Варненският апелативен съд, е прекратил производството по делото в тази му част, като недопустимо. Съобразил е в тази вр., че ВОС не се е произнесъл по същия конститутивен иск, предвид заявяването му като евентуален и различния правен резултат по делото в първата инстанция.
По отношение останалите искови претенции, основани на чл.74, ал.1 ТЗ, които са обосновани с твърдения за процедурни нарушения, допуснати при изключване на съдружника, изразяващи се в различие между вписаното съдържание в поканата за изключване и основанието в решението за изключване на О. от 15. 03.2016 г. въззивната инстанция, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, вкл. заключенията на изслушаните единична и тройна съдебно- счетоводни експертизи и представеното заверено копие от нотариална покана – предупреждение рег.№ 21, т.1, акт 2 от 06.01.2016 г. на нотариус М. Т. ( л.30-31, т.1) е счела за доказани, съобразно доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, фактите, относими към процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения.
Позовавайки се на конкретните осъществени от съдружника „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ” ЕООД действия, относимо към начина на разходване на предоставените по договора за съвместна дейност средства – не по тяхното предназначение, съобразно конкретните постигнати договорености, превеждане, без основание и изрично съгласие на съдружниците, на част от сумите по сметката на ищеца, липсата на отчетност на отделните извършвани по договора за съвместна дейност и сътрудничество дейности, водеща до невъзможност да се направи разграничение между собственото на ищцовото дружество имущество и това, което е следвало да се придобие за осъществяване на договорената съвместна дейност от „БЪЛГАРИЯ КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, Варненският апелативен съд е извел краен правен извод, че в своята цялост тези действия се явяват насочени против интересите на дружеството по см. на чл. 126, ал.3, т.3 ТЗ, поради което изключването на съдружника, надлежно предупреден за същото, е законосъобразно предприето.
По съображения, че право на всяка от страните и по договора за съвместна дейност е да иска връщане на получените от другата страна, без основание, суми въззивният съд е отрекъл да е основателна и твърдяната от ищеца преждевременност на заявената претенция за тяхното връщане, която да е относима към елементите от фактическия състав на конкретното основание за изключване.
Съобразени решаващите мотиви на обжалвания въззивен съдебен акт дават основание да се приеме, че обуславящи за изхода на делото по смисъла на задължителните за съдилищата указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в случая са само въпроси № 1.4 и № 1.5.
Недоказано по отношение на първия от тях е поддържаното допълнително селективно основание по т.1 на чл.280 ГПК.
Съгласно цитираната от касатора казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и служебно известната на настоящия съдебен състав задължителна практика, обективирана в ППВС № 1/53 г. , ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР № 1/ 04. 01.2001г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК в рамките на оплакванията в жалбата. При проверката, осъществявана по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва, в качеството си на съд по съществото на спора, да изложи и собствени фактически констатации и да изведе въз основа на същите самостоятелни правни изводи. С тази практика Варненският апелативен съд изцяло се е съобразил, като е извършил подробен и самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, относими както към качеството на ищеца на съдружник към датата на вземане на оспорваните решения от О. от 15.03.2016 г., материализирани както в констативния протокол на нотариус Тикова и в протокола, подписан от управителя М. Ж. А.А.Ал – – Т., след изключване на ищцовото търговско дружество, като съдружник, така и във вр. с процедурните и материални предпоставки относно предприетото спрямо същия изключване на основание чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. В съобразителната част на обжалваното въззивно решение е даден и подробен отговор на всички своевременно въведени от страните доводи и възражения, както и на заявените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.
Що се отнася до правилността на преценката на събраните по делото доказателства, с която всъщност касаторът изразява несъгласие, тя не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване и относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, същата е правно ирелевантна за предпоставките за достъп до касация.
Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства, въз основа на така извършената преценка на доказателствения материал, която о