3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 06.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 470/2018 година.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от Д. Х. Н. и В. И. Н., чрез адв. П. И., за допълване на определение № 61 от 27. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 470/2018 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските и осъждане на жалбоподателката Й. И. Д. да заплати на молителите и ответници по частната жалба Д. Х. Н. и В. И. Н. сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Поддържа се, че с депозираното възражение на частната жалба е направено искане за присъждане на направените съдебни разноски и са били приложени доказателства за извършването им, но съдът е пропуснал да се произнесе по тази претенция.
Ответницата по молбата Й. И. Д., чрез адв. С. Д. И., изразява становище за недопустимост на молбата, поради подаването й след изтичане на законоустановения едномесечен срок, както и за нередовност на същата, поради неподписването й. Прави се и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е допустима, тъй като е подадена в срок /определението, чието допълване се иска е постановено на 27. 03. 2018 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 05. 04. 2018 г./, от процесуално легитимирани лица, чрез процесуалния им представител адв. П. И.. Доводите в обратен смисъл са неоснователни.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от Й. И. Д., чрез адв. С. Д. И., частна жалба против определение № 211 от 06. 12. 2017 г. по гр. д. № 4532/2017 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 505 от 21. 02. 2003 г. по гр. д. № 373/2002 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 414 от 20. 10. 1998 г. по гр. д. № 234/1998 г. на ВКС, 5-членен състав, постановени в производство по чл. 231, б.“а“ ГПК /отм./, както и на влязло в сила решение № 2595 от 09. 03. 1998 г. по гр. д. № 119/1997 г. на ВКС, IV г.о.
От ответниците по частната жалба Д. Х. Н. и В. И. Н. е подадено писмено възражение, чрез адв. П. И., с което е изразено становище за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на определението на ВКС. Възражението съдържа искане за присъждане на разноските, направени в частното производство, а към същото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че Д. и В. Н. са заплатили на адв. И. възнаграждение за подаване отговор на частната жалба в размер на 600 лв.
С определение № 61 от 27. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 470/2018 г. на ВКС е потвърдено обжалваното определение № 211 от 06. 12. 2017 г. по гр. д. № 4532/2017 г. на ВКС, II г.о. Съдът не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.
Постановеното от касационната инстанция определение № 61 от 27. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 470/2018 г. на ВКС има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски.
Неуважаването на частната жалба ангажира отговорността на частната жалбоподателка за направените от ответната страна разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане.
Доказано е и плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Направеното от Й. И. Д. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, вр. чл. 11, вр. чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в производството по частната жалба възлиза на 200 лв. Предвид фактическата и правна сложност на предмета на ч. гр. д. № 470/2018 г. на ВКС, 1 г.о. и извършените от процесуалния представител на ответниците по частната жалба действия, договореното възнаграждение от 600 лв. се явява прекомерно и от направените от ответниците Н. разходи за заплащането му следва да се присъди сумата 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 61 от 27. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 470/2018 г. на ВКС, I г.о. в частта за разноските и осъжда Й. И. Д., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Х. Н. и В. И. Н. общо сумата 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в частното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: