4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
С.,07,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 167/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 363/25.10.2013 г. по ч. т. д. № 325/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1023 от 10.09.2013 г. по т. д. № 280/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което се връща исковата молба на [фирма] и се прекратява производството по настоящото дело.
Жалбоподателят счита, че така постановеното определение на въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, и моли за допускането до касационно обжалване, отмяната на обжалваното определение и за връщане на делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът ангажира становище за недопускане до обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението на Бургаски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по т. д. № 280/2013 г. по описа Бургаски окръжен съд е прекратено, като недопустимо. Въззивната инстанция е приела, че недопустимостта на предявените обективно съединени установителни искове се обуславя от липсата на абсолютната процесуална предпоставка за предявяването им – липсата на правен интерес.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното изложение по допустимост към частната жалба с правно основание чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е поставил следните въпроси: „След като предоставеното по силата на договора за концесия право на експлоатация безспорно представлява особено вещно право на ползване върху обект публична общинска собственост, представлява ли това право субективно право в сферата на гражданското право, защитимо по пътя на иск с правно основание чл. 124 ГПК ?”, „След определянето на концесионера по реда на Закона за концесиите, по кой ред – гражданскоправен или административноправен – следва да се решават споровете, свързани със законосъобразността на прекратяването на договорите за концесия, в т. ч. и относно наличието на основание за прекратяване ?” и „Може ли чрез отрицателен установителен иск концесионера да противопостави на община правото си на ползване върху недвижим имот – публична общинска собственост, дадено му по договор за концесия, чрез отричане на правото на общината да получи имота обратно, при условия на съединен установителен иск за установяване на непрекратяването на договора за концесия ?” – като е посочил селективните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. [фирма] е цитирал и приложил по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните съдебни актове: определение № 588/28.06.2012 г. по ч. т. д. № 361/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, определение № 592/12.10.2009 г. по ч. т. д. № 531/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/24.04.2012 г. по гр. д. № 795/2011 г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 90/05.05.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на ВКС, ГК, II ГО, както и определение № 255/24.03.2010 г. по т. д. № 1060/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО – по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Относно въпрос № 2, който се отнася до това „Какъв е редът за защита /гражданскоправен или административноправен/ относно незаконосъобразността на прекратяването на договорите за концесия ?”, следва да се отбележи, че той не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въпрос № 1 и въпрос № 3 са идентични и са свързани с наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за защита на право на ползване върху недвижим имот предмет на договор за концесия, който след едностранно прекратяване на договора е отнет от концедента, съединен с установителен иск за непрекратяването на договора. Така поставен въпросът е обусловил изводите на въззивния съд, които са свързани с липсата на правен интерес от така предявените в исковата молба обективно съединени отрицателни установителни искове относно установяването, че договора за концесия не е прекратен и за установяването, че за [община] не е възникнало правото да получи обратно ползването върху дадения по силата на договора недвижим имот. Но в случая не е налице допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Цитираните и представени като практика съдебни актове по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК не са относими към конкретния случай и се отнасят до различни хипотези от настоящата. Определение № 255/24.03.2010 г. по т. д. № 1060/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 707 от 22.06.2009 г. по т. д. № 2071/2007 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, също не е относимо, тъй като в настоящия случай имаме и допълнителен елемент, отнемане обратно на дадения по концесионния договор недвижим имот от концедента.
По формулирания въпрос не е налице и хипотезата на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдебната практика по него не се нуждае от осъвременяване и законът по него е ясен и непротиворечив. А именно, че при нарушение на договорни задължения защитата е чрез осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД. В случая правното средство за защита е осъдителен иск за връщане правото на ползване върху недвижимия имот предмет на договора за концесия.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363/25.10.2013 г. по ч. т. д. № 325/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: