О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 09.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1086/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Н. и Л. М. Н. от гр. Б. против решение № 373/25.09.2008 год. , постановено по гр.д. № 583/2007 год. на Окръжен съд гр. Б., с което е оставено в сила решение № 421/29.01.2007 год. по гр.д. № 51/2006 год. на Благоевградския районен съд , с което е отхвърлен като неоснователен, предявения от Х. Р. Н. и Л. М. Н. и двамата от гр. Б. срещу С. Р. Ч. , А. Г. Ч. , С. Г. Н. и Т. Р. Н. , всички от гр. Б. за прогласяване нищожност поради противоречие със закона – чл. 33,ал.1 ЗС, на договор за покупко- продажба на недвижим имот – две зимнични помещения откъм улицата и източната страна, намиращи се над южния гараж в източната страна на масивната двуетажна сграда , построена в парцел ****, пл. № 5* кв.127 по плана на гр. Б., сключен на 22.04.2005 год. с нот. Акт №104, том І, рег. № 2* нот. Дело № 103/2005 год. на нотариус с район на действие Районен съд гр. Б..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност . Касаторите изтъкват, че съдът неправилно е приел да разглежда делото в рамката на посоченото от тях основание след неколкократно оставяне без движение на подадената от искова молба, а именно – нищожност на договора за покупко – продажба на двете зимнични помещения поради противоречие с разпоредбата на чл. 33,ал.1 ЗС и че посочената от тях правна квалификация не обвързва съда. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи претенцията им за встъпване в правата на купувача по договора С. Г. Н. като изкупят на осн . чл. 33,ал.2 ЗС ? ид. част от зимничния етаж , находящ се в жилищната сграда, построена в УПИ * – пл. №5185, кв. 127 по плана на пети микрорайон на гр. Б. при действително уговорените условия или евентуално да се пригласи нищожността на договора за продажбата на двете зимнични помещения, като сключен при невъзможен предмет.
Ответниците по касация – С. Р. Ч. , А. Г. Ч. , С. Г. Н. и Т. Р. Н. , всички от гр. Б., оспорват касационната жалба като неоснователна по същество.
С допълнителна молба от 14.01.2009 год. касаторите са посочили като основание за допустимост на подадената от тях касационна жалба това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В подкрепа на соченото от тях основание са представили копия от Решение № 673 от 01.11.1996 год. по гр.д. № 6* год., І г.о., Решение от 25.10.2002 год. на РС гр. Д. по гр.д. № 172/2002 год. и Решение от 10.07.2003 год. на Вт. АС по гр.д. № 171/2003 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, предвид предвидената Гражданско – процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт . Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне и които определят изхода на спора.
В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос.
Същият не може да бъде уточнен и конкретизиран въз основа на направеното въз основа на развитите от него съображения. Предвид това, съдът не може да извърши проверка , дали с оглед посоченото основание за допустимост на касационното обжалване този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Отделно от това две от представените решения /Решение от 25.10.2002 год. на РС гр. Д. по гр.д. № 172/2002 год. и Решение от 10.07.2003 год. на Вт. АС по гр.д. № 171/2003 год./ не съдържат отбелязване, че са влезли в сила , поради което не могат да се приемат като практика на съдилищата, а всички представени решения касаят различни спорни въпроси , а не съдържат различни разрешения на един и същи въпрос за да е налице противоречива съдебна практика.
По изложените съображения , не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд .
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от №373/25.09.2008 год. , постановено по гр.д. № 583/2007 год. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба на Х. Р. Н. и Л. М. Н. от гр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: