О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София 18.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4767/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д., град С., подадена от пълномощника му адвокат Ц, срещу въззивно решение от 29.04.2008 год. по гр. дело № 3739/2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.06.2007 г. по гр.дело №3412/2006 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумите 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 14.07.2003 г. Въззивният съд е приел, че след влизане в сила на КСО трудовата злополука може да се установи само по административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по чл.200 КТ. В случая няма издаден акт за трудова злополука, поради което искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба „Б”А. , оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен процесуалноправен въпрос относно възможността за установяване на трудовата злополука в исковото производство по чл.200 КТ при липса на съставен акт за трудова злополука, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Конкретно са посочени решение №1132 от 16.11.1992 г. по гр. д. №1336/91 г., ІV г.о.; решение №729 от 13.07.1993 г. по гр. д. №194/1993 г., ІV г.о. и решение №963 от 22.04.1996 г. по гр. д. №2023/1995 г., ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 29.04.2008 год. по гр. дело № 3739/2007 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като обуславя крайното решение, но той не е решен в противоречие със сочената практика на Върховния касационен съд. Това е така, защото тя се отнася за спорове относно наличието на трудова злополука като предпоставка за възникване на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ съобразно уредбата на трудовата злополука по чл. 56-57 от П. за прилагането на Закона за пенсиите от 1958 г./отм./. При нея наличието на трудова злополука като предпоставка за отговорността по чл. 200 КТ може да се установява на общо основание с писмени и гласни доказателства и в осъдителното исково производство по чл. 200 КТ от пострадалия или неговите наследници, като се докаже наличието на функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия работник или служител. Тази уредба обаче сега е отменена и е заменена с уредбата на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55-67 КЗОО, в сила от 01.01.2000 г. Процесният спор е за вреди, причинени от трудова злополука, настъпили при нейното действие през 2003 г.
Ето защо посочените от касатора решения са неотносими в случая, тъй като предхождат влизането в сила на КСО.
След 01.01.2000 г. съществува нова правна уредба относно реда за установяване на трудова злополука.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.04.2008 год. по гр. дело № 3739/2007 г. на Софийския градски съд по касационната жалба на С. И. Д., град С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.