ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
София, 04.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 629/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. ”Е” – гр. Ш. срещу Решение № 91 от 1.ІV.2008 г. по т.д. № 92/ 2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която искът, предявен като частичен, е уважен за 32 303.60 лв. и по касационна жалба на З. Н. Д. – от гр. Шумен Т. ”Е” – гр. Ш. срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен. Касационната жалба на Т. ”Е” – гр. Ш.съдържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателят в писмено Изложение сочи, че с оглед материалния интерес и повдигнатия правен спор, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен спор, решен в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателят в Изложението си подробно излага фактите по делото и въз основа на тях прави съответни правни изводи за неправилното уважаване на иска. Касационната жалба на З. Н. Д. – гр. Ш.съдържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението, в нея и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че решението е постановено по съществен процесуалноправен въпрос – кой е моментът на изпълнение на задължението за реституиране на имота, към който следва да се определи размера на следващото се възнаграждение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В Изложението си жалбоподателят обсъжда Споразумението от 27.VІІІ.1993 г., обосновава незаконосъобразност – та на направения от съда извод за момента, към който следва да се определи размера на възнаграждението, излага съображения за неправилност и необоснованост на решението в частта, с която искът е отхвърлен, и иска касационната жалба да се допусне до разглеждане.
З. Н. Д. с писмено Възражение оспорва основателността на касационната жалба на Т. ”Е” – гр. Ш. по същество и не изразява становище по искането на ответника за допускане на касационно обжалване.
Т. ”Е” – гр. Ш. не изразява становище по касационната жалба на ищеца, нито по искането му за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което частично е уважен осъдителен частичен иск за дължимо възнаграждение по договор за мандат, като обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв., и затова приема, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да уважи иска за сумата 32 303.60 лв., предявен като частичен – възнаграждение за адвокатски услуги, съдът е приел, че със Споразумение от 27.VІІІ.1993 г. страните са уговорили, че сключеният на 1. ХІІ.1992 г. Договор за адвокатски услуги, не урежда хонорар, дължим при реституиране на собствеността на кооперацията, затова при реституиране на имота, на адв. Д се дължи възнаграждение по т.2, което е самостоятелно и извън това, предмет на Договора от 1. ХІІ.1992 г. Съдът не е уважил възражението на ответника, че Споразумението се отнася за възстановяване на собствеността на кооперацията по административен ред, като е посочил, че то е подписано след постановяване на решение от 13.ІV.1993 г. по адм.д. № 597/ 1992 г. на ШОС за потвърждаване на мълчаливия отказ на кмета за въззстановяване на собствеността по административен ред. Размерът на възнагражението съдът е определил 5% от пазарната цена на имота към 7.ІІ.2003 г., когато с въвода във владение адвокатът е изпълнил поетите с договора за поръчка правни действия и не е уважил довода на ищеца цената да се определи към датата на окончателното Определение от 10.V.2007 г. на ВКС за приключване на гр.д. № 544/ 2002 г.
По искането на Т. ”Е” – гр. Ш. за допускане на касационно обжалване:
Жалбоподателят в писменото си Изложение не излага кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос е специфичен за делото въпрос, по който е постановено въззивното решение, който въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и затова е съществен. Преценката дали е налице разрешен от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, не е обусловена от това да е разрешен съществен материалноправен спор, както се поддържа от жалбоподателя. Същественият правен въпрос може да бъде изведен въз основа на фактите по делото и от настоящата инстанция, но жалбоподателят не е изложил и съображения защо счита, че разрешеният от съда правен въпрос, е в противоречие с практиката на ВКС, на коя практика на ВКС се позовава, нито какво е противоречието. Не излага и съображения, защо счита, че разрешеният от въззивния съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поради това настоящата инстанция е лишена от възможност да провери налице ли са поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване – по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която искът е уважен, е неоснователно.
По искането на З. Н. Д. – гр. Ш. за допускане на касационно обжалване:
Жалбоподателят сочи, че решението е постановено по съществен процесуалноправен въпрос – кой е моментът на изпълнение на задължението за реституиране на имота, към който следва да се определи размера на следващото се възнаграждение, за който въпрос поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът е материлноправен и с оглед данните по делото този въпрос е: кога настъпва изискуемостта на вземането по договора за поръчка, за да се определи уговореното от страните възнаграждение в т.2 от Споразумението от 27.VІІІ.1993 г. – 5% от пазарната цена на реституирания имот към този момент и какво е значението на извършеният въвод във владение на имота преди окончателното приключване на приложеното гр.д. № 445/ 1996 г. на ШОС и влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС.
Жалбоподателят не излага защо счита, че този правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, нито излага съображения защо по негова преценка въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тълкуването, което прави въз основа на фактите по делото за настъпилото реституиране на имота, както и оплакването за неправилност на приетото от въззивния съд относно размера на определеното възнаграждение, съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280 чл. 1 т. 3 ГПК и защото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 91 от 1.ІV.2008 г. по т.д. № 92/ 2008 г. на Варненски апелативен съд по искане на Т. ”Е” – гр. Ш. на решението в частта, с която искът е уважен, и по искането на З. Н. Д. на решението в частта, с която искът е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: