О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
София 07.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 656 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. П. Д. чрез адв.Б. В. и адв.С. С. срещу решение № 58 от 12.03.12г., постановено по в.гр.дело № 44/12г.на Окръжен съд – Стара Загора,с което е потвърдено решение № 169 от 8.12.11г.по гр.дело № 364/11г.на Районен съд –Раднево.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против Р.”Т.-с”с.К..
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 1 от 18.04.11г.на управителя на ответното предприятие,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д. П. Д. от длъжността „машинист еднокофов багер”,на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”,е законосъобразна. Изложени са съображения,че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е провел дисциплинарно производство по установения в КТ ред.Направен е извод,че са спазени изискванията на чл.193 ал.1 КТ- дадени са писмени обяснения от работника пред наказващия орган,който е издал и уволнителната заповед.По същество на спора съдът е приел,че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение –опит за укриване на 3л дизелово гориво.Изложил е и мотиви,че уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ – посочени са нарушителят,нарушението и кога е извършено,наказанието и законовия текст,въз основа на който се налага,както и че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът :законосъобразно ли е писмените обяснения във връзка с налагане на дисциплинарно наказание”уволнение”да бъдат искани от длъжностно лице ,което не е работодател по смисъла на закона и без това лице да е изрично упълномощено от работодателя за това,а разполага с общо пълномощно, не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика.Приложеното решение № 1935 от 13.02.01г.на ВКС по гр.дело № 562/00г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на отм.ГПК,обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а не на т.1,но е неотносимо,тъй като касае делегирането на права от работодателя на други лица да упражняват работодателката власт,а случаят не е такъв.Данните по делото сочат,че писмените обяснения са поискани не от управителя на рудника,който е бил в служебна командировка,а от неговия заместник,т.а.става въпрос за заместване на работодателя в негово отсъствие,а не за делегиране на права.Ето защо в съответствие с трайната съдебна практика съдът е приел,че не е опорочена процедурата по чл.193 ал.1 КТ,тъй като релевантното в случая е,че управителят е приел писменото обяснение и е издал заповедта за уволнение.
Останалите въпроси: правилно ли е проведена процедурата по чл.193 ал.1 КТ когато въпросите,по които са поискани обяснения от нарушителя нямат връзка с предмета на нарушението и законосъобразна ли е заповедта за дисциплинарно уволнение,ако в нея липсва подробно описание на нарушенията не са обусловили правните изводи на съда,който от фактическа страна е приел обратното,а именно,че писмените обяснения са изискани от работника във връзка с дисциплинарното нарушение и че заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 КТ.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното ли убеждение за това,че са спазени изискванията на чл.193 ал.1 КТ и на чл.195 ал.1 КТ може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК,а е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно при вече допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 58 от 12.03.12г., постановено по гр.дело № 44/12г.на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.