О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1310
София, 05.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 756/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., действащ лично и в качеството на [фирма] от [населено място] срещу решение № 148/ 07.06.2010 год. на Ловешкия окръжен съд , постановено по гр.д. № 160/2010 год.
Решението се обжалва в частта, в която е потвърдено решението на Троянския районен съд по гр.д. 733/2009 год. в частта, в която е отхвърлен предявения от касатора в качеството на [фирма] срещу Е. Х. Я. от [населено място], Л. област иск с пр. осн. чл. 61,ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 24 915 лв., претендирана като обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие; в частта, в която е отхвърлен предявения от него, действащ в качеството на [фирма] иск с пр. осн. чл. 108 ЗС по отношение на претендираните мебели , в частта в която е осъден да заплати на Е. Х. Я. сума в размер на 550 лв. , представляваща наемна цена за 11 месеца по договор за наем от 17.03.2008 год. до окончателното изплащане на сумата и 3 360 лв. договорна неустойка и е осъден да заплати разноски в размер на 1638 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост .
Касаторът моли в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените от него искове да бъдат уважени , а насрещните искове на Е. Х. Я. за заплащане на наемна цена и договорна неустойка да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Е. Х. Я. чрез адв. Д. Ч. и адв. М. К. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество в представени по делото писмени отговори. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о , приема следното:
Касационната жалба е подадена в законноустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания, обуславящи достъпът до касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е формулирал следния правен въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД към търговските сделки и допустимо ли е намаляването на прекомерната неустойка от съда, в случаите когато задължението за неустойка произтича от търговска сделка. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , както и че се решава противоречиво от съдилищата / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/. Във връзка с първото основание за допустимост на касационното обжалване касаторът посочва Решение № 65/14.04.2009 год. по т.д. № 589/2009 год. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а във връзка с критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК – Решение № 169 от 27.03.2007 год. на ВКС , ТК и Решение от 19.03.2008 год. по в. гр.д. № 1071/2006 год. на Великотърновския окръжен съд .
В обжалваното решение съдът действително се е занимал с направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираната по насрещно-предявения от Е. Х. Я. иск за договорна неустойка. Съдът е приел, че неустойката не може да бъде намалена като прекомерна съгл. чл. 92,ал.2 ЗЗД ,доколкото сделката , по която е уговорена е търговска. С оглед на това според въззивният съд приложима е разпоредбата на чл. 309 ТЗ, която не допуска намаляване на неустойката дължима по търговска сделка поради прекомерност . Това разрешение е в съответствие със закона и трайната практика на съдилищата. Представеното с изложението решение № 65/14.04.2009 год. по т.д. № 589/2009 год. на ВКС, ІІ ТО, което има задължителен характер разглежда спор за неустойка , произтичаща от договор между физически лица, където разпоредбата на чл. 92,ал.2 ЗЗД е приложима. Останалите съдебни решения на които касаторът се позовава не са представени по делото.
Следователно касаторът не установява, че с обжалваното решение посочения от него правен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС или се разрешава противоречиво от съдилищата.
С оглед на това, касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника по жалбата разноски в това производство в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148/ 07.06.2010 год. на Ловешкия окръжен съд , постановено по гр.д. № 160/2010 год.
ОСЪЖДА М. М. М., действащ качеството на [фирма] от [населено място] да заплати на Е. Х. Я. от [населено място], Л. обл., направените в производството разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: